Старата черна шапка беше още на главата ми и носех кожи. Не бях забравил предупреждението на Хетрик. Затова, като наближих града, заредих своята стара Шоук & Макланахан.
И ето, че срещата с Оли Бардит не закъсня. Докато продавах златото, той се появи. Тъкмо ми плащаха — четиристотин шестдесет и два долара. Имах останали още петдесет от заплатата на Хетрик. Оли Бардит се обърна към мен.
— Добра работа.
— Не е лошо.
— И така, ти си убил Райс Уилър?
— Ммм…
— Значи това си ми намеквал тогава! Че е трябвало да съм чувал за теб!
Аз повдигнах рамене.
Той ме гледаше, докато се качвах на коня си. Не спря да ме гледа и след това, докато яздих към Хетрик. Усещах погледа му. Бях купил панделка за Лиза от сергиите. Носех й и късче злато.
Тя излезе на портата да ме посрещне. Беше забелязала Олд Блу отдалеч. Родителите й също излязоха. Сякаш за първи път някой се радваше да ме види. През по-голямата част от живота си бях сред непознати…
Радвах се, че бях тук отново, че виждах конете. Един жребец — Апалоса, ме последва с нескрита радост, карайки Олд Блу да ревнува.
С Хетрик говорихме за мен, за конете. По едно време той внезапно ме попита:
— Срещна ли Оли Бардит?
— Да.
— Закачи ли те?
— Не.
— Той искаше да купи кон от мен, но аз не му продадох, защото видях как се отнася към собствените си коне.
Хареса ми да чуя това, но се почувствах обезпокоен. Не бих искал някое от „моите“ кончета да отиде в ръцете на Оли Бардит. Безпокоях се обаче, за Хетрик — сигурен бях, че не се беше поколебал да каже на Бардит какво мисли.
Беше прекрасно в къщата. Госпожа Хетрик наистина поддържаше дома с вкус. След като се оправих, аз седнах на масата за вечеря. Това беше, може би, най-прекрасната вечеря през живота ми.
Кип дойде да ме види. Беше много впечатлен от това, че бях донесъл доста злато. Аз знаех, обаче, че човек като него би бил впечатлен от златото, а не от работата. Но, както и да е, поговорихме си хубаво. Имах усещането, че Хетрикови не биха се отнасяли толкова добре и към свой собствен син. Кип каза убедено:
— Този Оли Бардит, аз не мисля, че е от твоята класа. Е да, бърз е, но ти си по-бърз.
Хетрик се ядоса — беше яростен. Той не обичаше да се обсъждат схватки между стрелци, кой кого застрелял и други неща от този сорт. Но Кип, сякаш само натам клонеше и искаше, като че ли да се „наслади“ на още някоя схватка, като тези между известни стрелци, като Клей Елисън, Бил Лонгли, Джон Бул. Кип продължаваше:
— Ти би се справил с всеки от тях. Бих желал да те видя срещу Хардин…
Госпожа Хетрик скочи.
— Защо, Кип?! Човек би си помислил, че ти искаш да видиш убийство!
— Не, не… не е това. Просто… е, да… не знам. Просто искам да видя кой е най-добрият.
Тези приказки ме тревожиха. Имаше не един случай, когато такива дрънкания бяха предизвикали схватка…
Не беше само Кип. Чувал съм и други приказки. Хората се чудеха кой ще спечели — Оли Бардит или аз. Тази мисъл ги вълнуваше.
Може би някой си мислеха, че колкото по-скоро дойде тази „така очаквана престрелка“, толкова по-добре.
Беше ли той по-добър от мен?! Не ми пукаше от това, просто исках да живея…
Някой път дори и благи хора се случваше да ме предупреждават. Те не си даваха сметка, че дори и тези дребни неща хвърляха дърва в огъня. Реших, че колкото по-бързо се махна от града, толкова по-добре.
— Отивам си. Ще яздя на изток, към Сент Луис, Канзас…
Госпожа Хетрик ме попита:
— Смяташ ли да потърсиш роднините си?
— Може би не. Те никога не са се интересували от мен.
— Не можеш да бъдеш сигурен, Рей. Може да мислят, че си умрял…
— Но те така са се отнесли с мама!
— Може би сега съжаляват. Понякога хората грешат, Рей.
Твърдо бях решил да се махам. Не ми се слушаше повече за Оли Бардит.
Олд Блу имаше нужда от по-спокоен живот, защото вече беше възрастен. Щях да го оставя на Хетрик. Исках Лиза да се разхожда с него… Не бих го оставил на никой друг. Само на Лиза. Щях да взема един от жребците на Хетрик.
Развидели се. Започнах да се приготвям. Когато излязохме с Хетрик, видяхме, че Оли Бардит стои на улицата.
— Напускаш?
— Отивам на изток. Искам да видя как е и там.
— По-добре се пази в гората, защото там ядат малки момченца.
Обзе ме бяс. Тоя гад…