— Ти гладен ли си?
Тази реплика го изненада. Не я хареса. Бяхме много близо един до друг. Аз се опнах като струна. Може би не трябваше да го правя. Повторих:
— Ти гладен ли си? Ти искаш да изядеш това малко момченце?
Лицето му посивя. Не го беше страх. Знаех, че въобще не го беше страх. В тази ситуация никой не би спечелил, ако започнеше престрелка. Бяхме толкова близко… Корем до корем. Оли Бардит не се страхуваше — той просто искаше да спечели. Разбира се, беше предпазлив — не искаше да се окаже застрелян. Ако бях помислил спокойно, сигурно не бих действал така. Но в този момент бях яростен.
— Хайде, нека видим.
Сивите му очи бяха ужасни. Той така ме мразеше… Искаше да ме убие. Но той се засмя, сякаш да прикрие всичко това.
— Не си ме разбрал, момче. Само се шегувах.
Той не се шегуваше, просто изчакваше удобен момент.
— Добре. Няма проблеми.
И така аз тръгнах.
Може би, все пак, щях да потърся роднините си.
Обърнах се назад. Все още виждах Оли Бардит. Но Хетрик не се виждаше.
Но някакво подозрение или просто мисъл, се въртеше непрекъснато в главата ми. Казах си: „Ще се срещнем отново, Оли Бардит. Басирам се“.
Това би бил последният миг… за един от двама ни.
Седма глава
Централният площад в Канзас Сити беше шумен и претъпкан с хора. Градът ми изглеждаше голям, може би точно заради това. Пък и ми се струваше, че всичко около мен беше забързано и динамично.
Бях впечатлен от големите цистерни с бира и изящно украсените каруци, теглени от приказни жребци. Порази ме това, че никой тук не носеше оръжие. Дори аз се почувствах неудобно и притиснах своята карабина плътно до себе си.
С часове се разхождах по улиците, разглеждайки какво ли не. Никога не бях виждал толкова много хора. Изведнъж се усетих, че видът ми бе ужасен. Дори новата ми черна шапка изглеждаше парцалива. Отидох на шивач и си уших елегантен сив и един по-официален черен костюм. Купих си хубава бяла шапка, няколко ризи и връзки. Най-накрая си намерих и хубави кожени ботуши.
Почти деветнадесетгодишен, аз изглеждах доста по-възрастен. Имах идеална фигура и нито грам тлъстина по себе си. Понякога усещах как някое момиче ме заглежда.
Старата карабина беше още с мен, но разглеждайки новите модели Биели Колт, си мислех, че имам нужда от по-модерно оръжие. Няколко пъти почти бях решил да си купя нова карабина, но в последния момент се разколебавах. Пък и точно сега аз нямах нужда от оръжие и това много ми харесваше. Тук можех да усетя сладостта на парите, които бях спечелил.
Един ден видях група мъже на площада. Някои от тях изглеждаха западняци. Отидох при тях, те си говореха за стрелба. Беше топло и повечето мъже си бяха свалили саката. Един едър, добре сложен мъж, с дълга коса и мустаци, привлече вниманието ми. Той имаше широко лице и сиви очи.
На няколко пъти забелязвах, че ме изучава с поглед и когато променях положението си, той знаеше къде бях.
Един млад човек, стоящ близо до мен, прошепна:
— Дивият Бил се опитва да разбере кой сте.
— Дивият Бил? Това ли е Хикок?
— Да, той е страшен стрелец.
После младият човек се обърна към мен.
— Ял ли сте, аз съм гладен.
Тръгнахме. Оказа се, че той беше ловец на бизони. Бил дошъл в Канзас с почти три хиляди долара от продадени кожи.
— Казвам се Диксън, Били Диксън.
— Аз съм Райън Тайлър… идвам от Колорадо.
Ядохме и се разходихме. Срещнахме един як мъж, по-възрастен от нас, когото Диксън познаваше от прерията. Казваше се Кърк Джордан.
Няколко дни се размотавах из града, но парите се харчеха, трябваше да започна да мисля и за препитанието си тук. Докато бях на площада един ден, мъж с остри черти на лицето и черна шапка се спря край мен. Няколко пъти ме поглеждаше внимателно. Усещах, че този човек търсеше нещо.
Непознатият седна близо до мен и след малко ме заговори. Спомена за покер… приятелска игра.
Аз въобще не бях хитър, като някои играчи, но Логан ме беше научил на някой тънкости в покера. Полард наистина беше добър играч. В моя полза беше това, че бях умен по природа.
Но всъщност покерът въобще не е приятелска игра. Когато играеш покер, ти играеш за пари, а в това няма нищо приятелско. Така че, ако непознат ти говори за приятелска игра на покер, въобще не му се връзвай.
Този тип ме беше преценил добре — явно идвах от запад, натъкмил се и носещ със себе си пачки долари. Само в последното грешеше.