Беше тъмно като в рог. Спускаше се и мъгла. Обстановката беше призрачна, а тишината — зловеща.
Появи се още някой. Беше Уудс. Двамата започнаха да си шепнат нещо. Оглеждаха се. Сякаш моето „изчезване“ ги бе обезпокоило. Точно тогава изскочих.
— Мене ли търсите?
Уудс държеше пистолет в ръка. Стреля, но прибързано и не улучи. Усетих патронът да изсвистява покрай мен, докато се прицелвах. Стрелях. Уудс полетя в посоката, откъдето беше дошъл и се строполи мъртъв на земята.
Лили побягна. Оставих го да си върви. Тръгнах към хотела. На следващата сутрин вече яздих на запад. Бях убил третия си бял мъж.
Но този път с карабината Хенри 0,44, не с моята стара Шоук & Макланахан.
Осма глава
— Работа ли търсиш?
— Може и така да се каже.
— Тридесет за месец. Отивам до Увалд, за да продам тези животни на Бил Бенет, а той от там заминава за Канзас.
— Добре.
— Не мога да ти обещая нищо за Канзас, но работата до Увалд е хубава. Казвам се Уилсън.
Моят сив жребец беше бърз, интелигентен и издръжлив. Той възприемаше много бързо и свикна с това, което се искаше от него, въпреки че аз яздих повече един от конете на Уилсън.
Никой не задаваше въпроси през тези дни. Всеки внимаваше в това, което прави и не се интересуваше от нищо друго.
Винаги харесвах работите, свързани с яздене. Обичах да размишлявам, а яздейки имах страшно много време за това. В джинсите си имах повече от хиляда долара. Тук-там играех на карти и печелех по малко, но имах желание да събера още пари.
Говедата на Уилсън бяха млади и изглеждаха добре. В Канзас бях слушал много за буйната трева на Севера и за това, как животните могат да наддават дори по време на път.
След няколко дена реших да поговоря с Уилсън.
— Абе, аз имам някакви пари. Ще имаш ли нещо против, ако купя няколко крави от теб и да ги карам с твоите?
— Върви напред, имам нужда от теб.
През 1872 по-голямата част от Тексас беше още дива. В източен Тексас имаше обширни площи с безброй храсталаци и тук-таме с някоя хубава гора. Това беше самотна страна, опасна за скитника. Враждуващите области Лий Пиакок и Сатън Тайлър правеха Тексас неприветлива и разпокъсана страна. Нито една от тях не беше гъсто населена. И, като че ли, най-кървавите битки тепърва предстояха.
Всяко ранчо в източен Тексас беше въоръжена до зъби крепост. Рядко хората яздеха сами. Тук имаше стари вражди, останали от Управителите и Посредниците. Беззаконието беше причина по тези земи да се подвизават лоши хора от индианските територии и къде ли още не. Но Тексас имаше и свой собствен облик.
Купих си кон от Маршал — сив жребец, най-бързия кон, който някога бях виждал. Беше едър и силен — идеалния жребец за такъв преход.
Някой път нощувах на открито, друг път се отбивах в някое крайпътно ранчо или в кръчма. Беше ми хубаво да яздя в нова за мен страна. Пътувах с намерението, в крайна сметка да стигна до Колорадо. После щях да препусна до Калифорния, за да се отбия при Логан и Мери.
Бях пътувал вече цял месец, когато срещнах един кравар.
Той имаше шестстотин животни. Изглеждаше едър и здрав. Имаше тъпо добродушно лице. Погледна ме.
Започвах да си мисля, че имах нужда от повече пари.
По онова време в Тексас не беше рентабилно да имаш пари в брой. Хората предпочитаха да влагат парите си в рогат добитък или в коне. И за това искаха да им се плаща в натура.
Отидох в едно ранчо, завързах си коня и огледах добитъка, който беше в двора. Бяха добри животни. Наоколо тревата не беше хубава и може би за това всяко едно ранчо беше претъпкано с животни. Но явно имаше някакъв лимит.
Влязох вътре и собственикът ме покани да седна.
— Сядай. И да знаеш, не мъкни много хора тук.
— О, не, не. Аз само минавам от тук, на път за Увалд.
— Това, което трябва да направя, е да закарам това стадо до Сан Антонио. Но са необходими много хора, за това смятам да отида първо до Канзас.
— Рисковано. Има толкова групи индианци… Аз минавам оттам. Дали ще мога да си купя няколко животни? Срамота е да се бие толкова път за нищо.
— Там би могъл да реализираш по-добре парите си.
— Но бих могъл и да загубя. Не знам.
— Млад човек като тебе не трябва да пропуска шансовете, които му предлага съдбата. Ти би могъл да удвоиш парите си.
Аз отвърнах с колеблив тон.
— Да, имам някакви пари, но не искам да се разделям със златото си, защото в Тексас то е много скъпоценно. Ти не мислиш ли, че със злато можеш да купиш почти всичко в тази страна?