— Не. Благодаря, все пак.
— Заради Бардит ли отиваш там?
— Не, и се надявам въобще да не го срещам. Имам си някого… когото искам да видя.
След два дена продадох кравите си на добра цена. Имах общо в себе си около седем хиляди долара — някои в злато, други бях обменил в банката на Сант Луис. Мустанг яздеше с мен.
Беше късна есен. Въздухът захладняваше. Това ми харесваше, защото ми напомняше планините. Яздихме към Додж.
Новият град беше претъпкан главно с ловци, трапери и бикоборци. Запътихме се към бара да пийнем, нещо, което правех рядко. Просто исках да видя как стоят нещата в един див град.
Първият човек, когото видях беше Били Диксън, когото познавах от Канзас Сити.
— Ела с мен. Отивам на запад да ловувам из стадата. Можем да спечелим цяло състояние за няколко месеца.
— Без мен. Не обичам да убивам.
Диксън ме погледна, а може би и Мустанг. Аз поясних:
— Искам да кажа, че убивам за храна или, ако някой ме принуди. В никакви други случаи.
Диксън беше доста учуден.
— Това ми напомня за историята, която ми каза Били Ог, за Уудс. Били каза, че са го пречукали.
— Така ли?
— Трябва да се е случило, когато си бил в Ню Орлиънс. Крис Лили разправяше, че Уудс се е опитвал да убие някакъв западняк…
— Може би е заслужавал участта си.
Не казах нищо повече. Бях убил още четири мъже, без да броя индианците. Но това беше нещо, с което най-малко бих се гордял. Фукльовците навярно си отмятаха с резки по карабините всяко убийство, но аз не бях такъв човек.
Въобще не исках да се прославям като убиец. По тези земи никой не знаеше нищо за Джак Макгери. Случката с него се беше прочула в Калифорния. А нямаше почти никакви връзки между минните центрове и земите, където хората се занимаваха с животновъдство.
Тук за мен се знаеше, че бях убил Райс Уилър и Лийд Бауърс. Това знаеха хората за мен и нищо друго. Мислеха си, че съм много опасен човек.
Нито един човек в света не би искал искрено такава слава, превръщаща го автоматично в жива мишена за почти всички стрелци, правещи се на мъже. И ако аз исках да бъда известен с нещо, щеше ми се то да е нещо, с което наистина бих се гордял.
Диксън продължи:
— Абе Рей, ти не работеше ли за един човек на име Хетрик?
— Да, той е добър човек.
— Не ми е приятно да ти кажа, но той е… мъртъв. Оли Бардит го уби.
Десета глава
Странна работа. Хетрик почти никога не носеше оръжие. Той не се сдърпваше с други. Не му допадаше насилието. Беше студен, но фин човек. Въпреки това не правеше компромиси с принципите си.
Независимо от това, сякаш нямаше как Хетрик да се е сдърпал с Оли. Той рядко ходеше в града, не посещаваше кръчмите… Уреждаше си бизнеса и си заминаваше. Защото беше човек, предпочитащ собственото си семейство и собствения си дом.
Тогава аз започнах да си мисля. Хетрик стоеше до мен, когато злепоставих Оли. А Бардит сигурно изживяваше мисълта, че един човек бе видял това.
Само това ще да е било. Защото всичкото, което имаше Оли, беше репутацията му на страшен мъж. Той беше празноглавец. Но беше и убиец.
— Кога се случи?
— Преди пет месеца.
— Да, разбирам.
Само една мисъл се въртеше в главата ми. Не за Оли… А за Лиза. Какво ли ставаше с нея? Отивах в Мейсън Кросинг. Попитах Мустанг дали познава града.
— Нищо не съм губил там.
— Окей, ще яздим.
Били Диксън ни проследи с поглед, докато възсядахме конете си.
— Внимавай, този Бардит е много лош човек.
Махнах с ръка.
Минавахме през огромни, обрасли с трева, прекрасни прерии. Видяхме голямо стадо от бизони — сякаш това беше безкрайно черно море. Постепенно природата започваше да става по-дива и неприветлива. Харесвах месо от бизон, печащо се на огън, въпреки че това ми напомняше за татко.
Понякога си мислех, че трябва да намеря време, да отида до неговия гроб и да сложа там един голям камък. Това би му харесало. Но той не беше от хората, които се трогваха. Би казал: „Остави нещата такива, каквито са“.
Една вечер, преди да напусна Уичита, Бенет се опитваше да ме убеди, че хора като мен са много необходими за изграждащата се държава. Защото една държава, в която всички стрелци „играят в лошия отбор“ не е за никъде.
Яздихме през дивата пустош. Имахме малък сблъсък с команчите, но нямаше жертви. Мустанг улучи техен кон от почти четвърт миля със своята Шарпс.