Никога досега не бях имал конкретна цел в живота си. Сега имах — да намеря Лиза! Само при мисълта, че може да й се е случило нещо, настръхвах.
Мустанг се зае с търсенето на хотел, а аз се втурнах към салона. Снегът трупаше бързо. Каруците, които бяха на път, щяха да се предвижват все по-трудно и по-трудно. По улицата се разнасяше нежен звук на латерна.
На влизане в салона бях лъхнат от топъл въздух, наситен с цигарен дим и дъх на долнопробно уиски. Най-малко сто души се бяха натъпкали в тясното помещение. Това ми беше много добре позната сцена. Дори виждах и познати лица — хора, чиито имена не помнех, но които бях виждал в други градове.
Имах късмета да успея да се добера до бара. Дочух двама души до мен да си говорят на норвежки. Друг пък си поръча на немски. Тук имаше хора от къде ли не.
Нямаше да мога точно тук да разбера нещо за Лиза. Тя вероятно бе разгледала града и се беше махнала. Това не беше място за нежно същество като нея. Гарата беше затворена. Не можех да направя справка и там. Снегът валеше и валеше… Мустанг дойде.
— Едвам намерих място за нощуване в този претъпкан град.
Решихме да поиграем на рулетка. На излизане от игралната зала забелязах непознат мъж да се взира в мен. Явно ме познаваше отнякъде.
Изведнъж дочух псувня… Отекна изстрел.
Всичко се случи за части от секундата. Един мъж в работен комбинезон се преви, притисна ръце до стомаха си и падна на земята.
Типът с оръжие в ръце отиде към него и хладнокръвно се прицели за втори изстрел.
Не знам защо, но не се въздържах и скочих.
— Той умира. Остави го поне да си умре!
Убиецът беше с разкопчана риза, под която се виждаше потник. Лицето му бе бледо и имаше мустаци. В очите му се четеше неповторима жестокост. Аз напипах оръжието си.
— Ти да не би да се забъркваш в проблема?
— Да.
Оръжието му бе заредено, но имаше останал само един патрон и ако не ме улучеше, беше покойник. Затова той повдигна рамене.
— Той така и така ще умре, и без втори изстрел.
Умиращият се втренчи в него.
— Лъжеш… Ти лъжеш… — това бяха последните му думи. Но убиецът не се смути.
— Аа, лъжа?! Той лъже. Не можа да преглътне загубата.
Аз продължих диалога си с него.
— Както виждам, той май не е посегнал към оръжието си.
— Затваряй си устата, бе!
— Ако представлявах закона в този град, ти щеше да хванеш първият влак, който заминава от тук и никога нямаше да ти се види лицето по тези места повече. Това е убийство. Той въобще нямаше шанс да се защити.
Гласът на Мустанг прониза въздуха наоколо.
— Оръжието на този нещастник не бе извадено, но моето е!
На „боеца“ не му стана особено приятно да види как една шестцевка го гледа. Един миньор се обърна към Мустанг и процеди шепнешком през зъби:
— Не си търси белята, синко. Това е Кей Новак. Пречукал е трима души през последните два месеца.
Ние се оттеглихме. Но тъкмо бяхме напуснали заведението, когато дочухме стъпки. Скрихме се на различни места и се заоглеждахме.
Трима мъже се приближаваха по улицата. Разпознах човека, който ме бе загледал преди малко. Показах се. Мъжете спряха. Моят „познат“ заговори.
— Тайлър, ти не ме знаеш, но аз съм те виждал в Канзас Сити. Бях слушал за теб от Били Диксън.
— Е и?
— Бил си убил Райс Уилър. И Лийт Бауърс.
— Да, така е.
— Тайлър, искаме да ни станеш шериф. Ще ти плащаме двеста и петдесет долара месечно. Ще сме ти благодарни, ако въведеш някакъв ред тук. Цялата тая „измет“ е непоносима. Само миналата нощ двама души бяха наръгани с нож.
Това предложение ме изненада. Никога досега не си бях представял истински да представлявам закона. Дадох си сметка, че така ще имам неповторим шанс да претърся всичко тук… за Лиза.
— Приемам, но искам и Мустанг в управата.
— Както искаш. Името ми е Мардок. Притежавам централния магазин. Това е Еф Грахам. Това е Неутон — притежател на складове и минни съоръжения. Ние представляваме града.
— Да, добре.
— Едно нещо… Настоящият шериф е Джон Ленг — стрелеца на Тексас. Трябва да се справим първо с него.
— И аз ли да го направя?
— Ами той е много опасен.
— Въобще няма да е лесно.
— Ние ще те поддържаме. Ще ти намерим разузнавачи.
— Нямам нужда.
Мардок извади някакви значки от джоба си и ми ги подаде. Но аз поклатих глава.