— Това е добре, но аз искам и документ, подписан от всеки един от вас.
Всичко бе уредено. Аз бях новият шериф на Алта. Мустанг се ухили, след като тримата си бяха тръгнали.
— Добре се получава. И сега ние наистина имаме възможност да се разтърсим за твоето момиче.
— Нека не губим време.
— К’во ще правим най-напред?
— Ще се заемем с шерифа. По-точно — аз ще се заема.
Тръгнахме към управата. Хубаво ми беше да усещам присъствието на Мустанг — моя верен приятел.
Дванадесета глава
Управата беше една неприветлива, ръбата постройка с арестантска килия отпред. Вътре беше Джон Ленг — седеше, вдигнал крака на масата. С него имаше един брадат мъж. Подът беше мръсен. По него имаше фасове и какво ли още не.
Влязох с трясък. Виждайки значката, Ленг се сепна.
— Кой си ти?
— Новият шериф. Трябва да ти кажа, че си свален.
Брадатият кресна.
— Я се разкарай, бе момче. Никой не може да ни сваля. Опитвали са, ама…
Сграбчих ботушите на Ленг и изблъсках краката му на земята. Юмрукът ми се сгромоляса по устата му. Сграбчих го и го залепих на стола му.
Мустанг се зае с брадатия. За миг усетих, че Ленг посяга към оръжието си. Застрелях го — с два патрона. Първият в гърлото, а вторият — в гърдите. После се обърнах към брадатия, когото Мустанг бе разоръжил.
— А ти се махаш, ясно ли е! Иначе ще го последваш на оня свят.
— Ще видите вие. Ще имате поздрави Бърт Билингс. Ще видите вие!
Отдъхнах си за миг. Огледах малкия офис. Той въобще не приличаше на място, което би накарало хората да уважават закона.
— Мустанг, ти ще си ми дясната ръка. Няма да убиваме. Няма да има никакво насилие — само в краен случай. Няма да има измами на карти, кражби, побои. Ще пазим хората от пияни чудовища. Няма да има бити хора, престрелки. Няма да има задявания с жени.
— А канадска борба?
— Ако не се залага имущество.
— Ще защитаваме беззащитните и невинните, и хората, които се занимават с честен бизнес.
— А този Билингс?
— Кой?
— Оня, за когото спомена брадатия. Е, ще видим… Но, може би този Билингс има нещо с твоето момиче. Иначе защо ще го споменава ни в клин, ни в ръкав.
Аз трепнах. Изведнъж се сетих, че бях чувал неговото име. Той… май че държал публичен дом в града.
— Не ме разбирай грешно, Рей. Не знам нищо определено. Само може да се предполага…
— Добре! Първата ни работа е да си поговорим с Билингс.
Билингс беше едър мъж. Имаше черна, сплъстена коса и широко лице. Мустачките му го оприличаваха на морж. Той тежеше най-малко двеста паунда. Пурата, която пушеше, беше грамадна. Билингс имаше страхотна карабина, която беше в готовност за стрелба.
Помещението беше малко и мръсно. Имаше много развлекателни игри. Не се бавих много. Направо връхлетях върху него.
— Билингс?
Той хвърли поглед върху мен и после очите му се плъзнаха към шерифската звезда на гърдите ми.
— Показвал ли си т’ва на Джон Ленг?
— Да, това беше последното нещо, което видя.
Настъпи такава тишина, че можеше перце да се чуе как пада в стаята. Явно дъхът му беше излязъл. Философията ми започваше да си пробива път през техните глави. Този тексаски стрелец падна като круша. Джон Ленг беше мъртвец! Мустанг Робъртс също беше от Тексас, но за мен никой нищо не знаеше. Бързо, обаче, щяха да научат…
Билингс свали пурата от устата си.
— … Ясно. Да идем в моя офис и да поговорим за…
— Нямаме време. А сега, слушай. Ленг лежи мъртъв в моя офис. Трябва да бъде погребан. Офисът ми трябва да бъде почистен.
Билингс ме премерваше с поглед. Явно не му харесваше всичко това.
— И какво?
— И ти ще направиш това.
Някой изпсува. Един мъж, държащ карти в ръцете си, ги остави. На устата му се появи усмивка. Всичко това виждах с периферното си зрение, докато гледах към Билингс.
Той ме погледна. Никога не бях виждал очи като неговите — невероятно съсредоточени очи. Това беше най-опасният човек, когото бях виждал. Но, все пак се съмнявах, дали този човек би убил. Той не би рискувал. Може би би оставил друг да свърши това. Грешах в разсъжденията си. Но нещата изглеждаха така.
— Момче, ти не знаеш к’во говориш. Джон се справяше добре. Забогатя. Ти също можеш. Заедно можем да направим много неща.
— Аз нямам нужда от вас. Ще управлявам честно.