Тя изглеждаше замаяна. Взе палтото си, избягвайки да поглежда към труповете.
— Ти ще ги победиш. Те не предполагаха, че си толкова умен.
— Надявам се.
— Коя е тази Лиза Хетрик? Ти навярно си влюбен в нея?
— Аз? Мадам, тя беше дете, когато я видях за последен път, но беше много хубава. Аз също съм бил малък тогава и не знам… харесвах я. Освен това, нейните родители се отнасяха към мен, като към собствен син.
— Бен знае нещо. Знам, че той знае нещо. Надявам се да я намериш.
— Ако тя е тука, къде би могла да бъде?
— Някъде из местата на Бен. Всичките заведения в града са негови.
Тя се върна в града с мен. Заведох я до гарата. Тя тъкмо се качваше, когато двама конника се приближиха.
— Мушкай се вътре!
— Какво?
С няколко точни изстрела ликвидирах опасността и момичето замина невредимо. Тръгнах към управата. Мустанг хвърли цигарата си на земята, щом ме видя.
— Безпокоях се. Допреди няколко минути насреща на улицата имаше четирима от техните. Само чакаха да разберат, че си мъртъв и щяха да нахълтат тук.
Разказах му всичко. Като на истински приятел и храбър боец. Наистина — цяла дузина „герои“ не би стигнала, за да се справи с него. Той беше страхотно смел.
Тръгнахме из града да видим дали всичко е наред. Никога в Алта не е имало такава дисциплина и законност. Колко мошеници само бяхме изселили! Арестувахме не един за побой с ножове. Вече втора седмица в града властваше относително спокойствие. Нещата започваха да поулягат. Жените излизаха по магазините по-често от всякога. Негодниците бяха вече в малцинство. На хората им харесваше така. Всички бяха доволни. Прекрасен февруари!
Непрестанно мислех за Лиза, но исках да обмисля всичко хладнокръвно и спокойно. С Билингс не можеше да се действа с разговори. Не би издал и частичка от това, което знае. Все нещо трябваше да е в състояние да го прекърши…
Попаднах на нещо интересно в архива на управата. Шерифът преди Джон Ленг е бил убит, убит от упор.
Ленг не е бил в града по това време. Той е бил изпратен някъде и му е било обещано, че ще стане шериф. Писмото, огласяващо това, бе в архива. То бе подписано от някакъв си Т. Дж. Фарис.
В града нямаше човек с такова име. Но явно този човек е бил познат на Ленг. Ленг му се е доверявал… Ясно е също, че този Фарис е бил сигурен, че е можел да направи, каквото си поиска в града.
Бен Билингс беше предпазлив. Той винаги е бил фактор в града. Аз не можех да забравя какво бе казало момичето. Билингс знаеше нещо за Лиза. А той беше изключително внимателен — аз го наблюдавах. Не яздеше извън града. Не се застояваше никъде за по-продължително време. Той със сигурност беше обезпокоен сега. Трябва да се е досетил, че ние сме разбрали какво ми бе скроил, и че го бе скроил именно той.
Билингс искаше да ме види мъртъв, защото в града всичко му вървеше по мед и масло — мините, бизнеса… с изключение на мен (аз му мътех водата).
Една вечер, както си вървях по улицата, някой ме заговори, без да мога да го видя — беше тъмно като в рог.
— Недей да се обръщаш. Не се опитвай да ме видиш. Животът ми не струва и пробито пени. Ленг е оставил интересни „дири“ — работи в тази насока.
— Благодаря.
— Окей. Какво ли не бих дал да видя Билингс да се гърчи на пода.
Човекът се отдалечи и стъпките му дълго отекваха. С Мустанг започнахме да пишем писма — до Денвър и до други градове, защото знаехме, че Ленг е бил там. Излезе някакво име — Бен Блейк (Ленг е имал връзка с него). Бен Блейк… Бен Билингс. И описанията пасваха. Но нямахме нищо друго, за което да се хванем. Не откривахме връзка с този Фарис. Една нощ стояхме с Мустанг в офиса.
— Рей, ти си бил толкова млад, когато си започнал сам да се грижиш за себе си… Чудя се как си се отървал от индианците.
— Имах бърз жребец. Олд Блу.
— Дал си го на Лиза, нали?
— Да, нещо такова.
— Не се кахъри. Хубав си — всички жени в града мислят така. Лиза не би те зачеркнала с лека ръка, каквито и мъже да е срещнала…
— Не знам.
— Тя сигурно те помни с нещо.
— Не знам за такова нещо.
— Може би Олд Блу непрекъснато й напомня за теб.
— Може би е мъртъв. Може и да е откраднат, както повечето от другите им коне.
Мустанг опъна дълбоко цигарата си и погледна триумфално.
— Не е, Рей. Видях го днес.