Въпросният бандит беше… Оли Бардит. Той ме гледаше втренчено. Забелязвах нещо като „последен триумф“ в очите му.
— … Видях я! Видях я! Никога няма да я имаш! Ти ще… По-добър мъж!
Сграбчих го.
— Какво? Кого си видял?
— Аз… видях Лиза! По-добър мъж от теб… я има!
И той умря.
Билингс, свидетел на станалото, продума, събирайки откраднатите пари.
— Ти си го познавал?
— Това е Оли Бардит от Кросинг. От там се знаем.
— Странно, сякаш на някои хора им е писано да умрат от твоето оръжие. Не си го убил там, а най-неочаквано го уби тук.
Не знаех само дали и на Билингс не му бе писано да умре от моето оръжие…
Мразех да убивам. Отвращавах се от това. Някоя сутрин си казвах, че ще изляза без оръжие. Но можех ли? Всеки един от негодниците на Билингс би се радвал да ме пречукат. Аз бях наложил силата на оръжието тук — нямаше никакъв друг начин да се възцари ред и законност в Алта.
Мислех за Лиза. По-добър мъж, бе казал Оли. Но в кой смисъл по-добър? Кой от тестото на Билингс можеше да бъде добър?
Единственото нещо, което имах в Алта беше Мустанг — един истински приятел, честен човек и забележителна личност. Той е ходил само три години на училище, не пишеше много добре, но интелигентността му помагаше да се ориентира във всичко. Какво ли не би направил Мустанг за мен!
Той дойде при мен след убийството на Оли. Разказах му за последните му думи. Тогава започнахме да изреждаме известни стрелци, за да се досетим, дали Бардит е имал пред вид някой от тях.
— Рей, попадал ли си някога на Еш Мило — стрелецът на Моголон? Страхотни истории се носят за него.
— Не, никога. Нито в Канзас сити, където се събират повечето от тях.
— Той е значима личност и абсолютна змия с оръжието. Също никога не съм го виждал, а и не бях чувал за него до преди две години. За тези две години той си изгради име.
През цялата нощ си говорехме. На зазоряване, когато си легнах, усетих, че мислите ми няма да ме оставят да заспя. Мислех си за този Еш Мило. Така ми работеше фантазията и подозрителността към всичко, свързано с Лиза, че бях като болен. Мислех си също, че осемте хиляди долара, които имах сега, не бяха кой знае колко, но и не бяха малко за едно двадесет и една годишно, необразовано момче.
Хората в града ме харесваха. Единствено побойниците и мошениците биха били по-доволни, ако ме нямаше. Но бизнесмените винаги ме спираха и ме заговаряха. Винаги поддържах офиса чист и подреден. Отскоро бях започнал да се грижа и за себе си — уших си хубави панталони, купих си нови дрехи (захвърлих траперските си одежди). Животът бе станал толкова спокоен, че вече единствената ми грижа беше да разговарям по улиците с този-онзи.
А Лиза не преставаше да владее мислите ми. Никога нямаше да имам мира, без да знам, че е щастлива. Неведнъж се бях опитвал да свържа нишките, но не се получаваше. Билингс знаеше нещо за Лиза; Олд Блу бе оставен тук; Оли Бардит знаеше нещо. Бяхме се опитвали да разберем къде се бе крил Оли, преди да дойде в Алта, но безуспешно. Следите му се губеха напълно. Мустанг също не спираше да търси. Някой път той правеше оригинални разсъждения, които ме навеждаха на една или друга мисъл. Мустанг бе търпелив човек и съм сигурен, че ако бях престъпник, най-много на света бих се молил той да не е по дирите ми.
Един ден той дойде в офиса и почти ме събуди след нощното дежурство.
— Този Еш Мило отново е убил човек — престъпника Раскин.
— Чувал съм за Раскин.
— Страшилище за жените. Добре, че са се отървали от него.
— Къде е станало това?
— В местността Робъртс Рууст — средище на престъпници.
Разбира се, че бях чувал за това отвратително място. При всеки обир на влак или банка, крадците бързо изфирясваха натам. И никой не смееше да ги преследва там — това бе тяхна територия.
— Оказа се, че този Еш Мило е шефът в тази област. Страхотен гангстер и голям подлец.
— Сериозно?
— Наистина ли никога ли не си го познавал?
— Никога.
— Т’ва е смешно, Рей, защото той те познава.
Петнадесета глава
Бяха ми нужни няколко минути, за да възприема всичко казано.
— Сигурно знае за мен това, което се говори…
— Не, познава те лично.
— Какво те кара да мислиш така? Абсолютно нищо не мога да си спомня за такъв човек.
— Той предотвратява вилнеенето на неговите гангстери в този град. Дал им е да разберат, че биха си имали работа с опасен човек — явно иска да избегне сблъсък с теб или крои нещо друго. Но гангстерите избягват Алта.