Засмях се.
— Ами, хубаво. Предпазва града от неприятности.
Но Мустанг не беше доволен от работите, за които явно се досещаше — сякаш нещо го ядеше отвътре.
— Рей, може би това е връзката между Билингс, Лиза и Олд Блу.
— Не виждам никаква връзка.
— Аз също, но подсъзнателно усещам, че има нещо.
Около двадесет и три часа направих вечерната си обиколка. Излизах по това време, защото пиячите вече се бяха натряскали и си мислеха, че светът е в техни ръце. В такъв момент видът на моята карабина им действаше отрезвително. Така че, в повечето случаи, единственото, което трябваше да правя, бе да се показвам тук-там.
Дали Оли нямаше предвид Еш Мило, казвайки „по-добър мъж“? Аз, разбира се, знаех малко за Мило. Опитвах се да напрягам паметта си, но безуспешно. Много хора смятаха Мило за един от най-изкусните стрелци.
Върнах се в офиса и започнах да се ровя из архивите. Първият му „подвиг“ е бил в Невада. Сякаш от тази случка всичко бе планирано — събитията по време на пътуванията ми със стадата следваха логично. Дали и моето присъствие не беше част от сценария на гангстерите? Много въпросителни се появяваха около убийството на шерифа. Архивите показваха, че Мило направо го е „накъсал на парчета“. Действал е като убиец или поне като човек, вбесен до краен предел и дори сякаш „жаден за кръв“. Предшественикът на Ленг бе водил подробен отчет, от който възприемах портрета на Мило — „остър“, интелигентен, опасен човек, стрелящ по-бързо и от гърмяща змия. И незадаващ въпроси. Но Еш Мило не приличаше на някой, когото познавах. Безпокоеше ме мисълта, че Мило можеше да има Лиза. Сетих се за Олд Блу — реших да ида да го видя.
Той веднага дойде при мен — да ме поздрави. Толкова щастлив се почувствах да си видя скъпото конче… Неочаквано пръстите ми напипаха нещо под седлото. Сгънат лист хартия! Пулсът ми се ускори. С треперещи ръце разгънах хартията.
„Скъпи мой Рей,
Моля те, не се опитвай да ме намериш. Махни се. Намирайки ме ти ще изпиташ страдание и може би ще умреш. Добре съм и ще съм щастлива да знам, че ти си добре и далеч от тук. Махни се! Ако ме обичаш, махни се!
Най-после съобщение!
Не мислех за нищо, свързано с това, че тя ме отпращаше. А напротив — исках я още повече, исках я до мен! Собственикът излезе:
— Исках да те известя, момичето бе тук.
— Кога?
— Преди два дена. Дойде с един каубой и с тях — още двама. Изглеждаха мошеници. Тя отиде при коня под погледите на двамата. Зарадва се, че си идвал.
— Как изглеждаше тя?
— Доста добре. Истинска красавица.
— Накъде тръгнаха.
— Тръгнаха при залез-слънце. Сякаш на юг, но въобще не мога да бъда сигурен — едвам се виждаше портата.
Въпреки, че му зададох още цял куп въпроси, не можах да науча нищо повече. Единствено разбрах, че Лиза е била непрекъснато надзиравана от мъжете, а каубоят е гледал да не се навърта много из къщата. Мъжът продължи:
— Интересуваха се за теб. И сякаш нарочно си плануваха така времето, че да тръгнат привечер.
Върнах се и разказах всичко на Мустанг. Както и това, че описанието на мъжете не ми говореше нищо.
— Рей, някакъв мъж пита за теб. Той е в хотела. Оня там… Денисън.
— Ще отида. А каза ли какво иска?
— Не. Питаше много неща за теб. Пита за Бардит и за случката в заведението на Билингс.
Хотелът имаше две крила и беше доста порутен. Денисън Мийд стоеше край огъня, когато влязох в салона. Там нямаше почти никой. Мийд стана, стиснахме си ръцете. Той изглеждаше много радостен да ме види.
— Тайлър, направо към въпроса. Когато за първи път говорихме в Денвър, аз бях поразен от приликата ти с мой познат, за когото се сетих. Когато отговори на моите въпроси, за мен вече нямаше никакво съмнение, че ти си човекът, когото търся.
— Страхувам се, че не ви разбирам, господине.
— Аз ви казах, че съм съдия. Блейър Истейт са едни от най-старите клиенти на моята фирма.
Мийд изглеждаше приятен човек, но нямах и представа какво имаше пред вид и каква беше тази цел, която той явно преследваше толкова упорито.
— Тайлър, имаш ли нещо, останало от майка ти?
— Само една снимка. Нищо друго.
— Снимка? Имаш ли я сега?
От известно време носех снимката в себе си, а не както досега — в седлото на коня си. Така че му я показах. Той се усмихна.