— Да, разбира се! Вирджиния Блейър! Нито за миг не съм забравил това лице, въпреки че я бях виждал само на снимка.
— Блейър?
— Девическото й име. Семейството й е било заможно, не богато, но заможно и с добри позиции в обществото.
Това не ми говореше нищо, докато не разбрах, че за мен имаше оставени пари. Освен това мама се беше погрижила да имам голяма ферма в Мериленд — над хиляда акра.
— Мястото е прилично… Фамилията беше разстроена, след като майка ти се омъжи за баща ти. По-късно те съжаляваха, но беше вече късно. Ние се опитвахме да намерим майка ти, но безуспешно… Сега, ако искаш да се вслушаш в моя съвет, тръгни с мен на изток. Ти можеш да гледаш животни, да обяздваш коне — това е чудесно. Ще можеш да го правиш там.
Никога досега не ми бяха предлагали нещо такова. Звучеше прекрасно — щях да правя това, което харесвах и дори нямаше да се налага да нося оръжие. И хората нямаше да ме знаят като Рей стрелеца.
Звучеше много хубаво… но си спомних за Лиза.
Бележката й ми казваше да се махам, но аз бях прочел нещо повече в тези редове. Тя се страхуваше за мен…
— Господин Мийд, ще се вслушам в съвета ви. Тръгнете и уредете всичко. Аз ще дойда, но първо имам да свърша една друга работа.
— Тайлър, бъди внимателен. Запознах се със ситуацията в този град. Ти го превърна в мирно селище, но това е само повърхността. Цялата сган от мошеници би се нахвърлила като глутница хиени върху теб при удобен случай.
— Да, сър.
Излязох на улицата, убеден в правилността на решението си. Трябваше да намеря Лиза… Тя беше с някой друг. Дано да не е направила още своя избор. Но, ако го беше направила, щях да се върна на изток и да започна отначало…
Когато влязох в офиса, Мустанг крачеше нервно.
— Имам новини за теб! Тръгнах по следите на господата, които бяха посетили Олд Блу. Тръгнали са на юг, направо в дивата пустош.
— Къде?
Попитах, въпреки че знаех отговора.
— Отиват към Рууст и един от ездачите е била жена. Лиза… и Еш Мило.
Наистина всички следи до сега сочеха за това. Може би щеше да ми се наложи да отида там, където Оли Бардит се бе подвизавал след напускането на Кросинг и където той е бил видял Лиза с „по-добър мъж“. Конците се разплитаха. Всичко започваше да се прояснява в главата ми. Ето защо Билингс мълчеше. Беше публична тайна, че той има връзки с гангстерите в Рууст.
Това обясняваше всичко… или почти всичко.
Навсякъде в Америка хората изпитваха ужас от гангстерите на Рууст. Мъжете от ранчата не биха си го признали, но се държаха приятелски и „почитателно“ към престъпниците от Рууст, защото никой нормален човек не би си навлякъл гнева им. Робъртс Рууст се намираше в плато, между мрежа от каньони — местност, позната само на гангстерите.
Колко ли наброяваха те? Някои казваха петдесет, но повечето мислеха, че са почти хиляда. Главното им сборище бе Земята на Престъпниците, простираща се от Канада до Мексико по протежението на Скалистите планини. А в Рууст и наоколо Еш Мило беше „кралят“.
Той не можеше да бъде открит, ако търсещите го не познаваха отлично „пътеките“ на Рууст. Поне така казваха хората. Никой не би се опитал да се бори с Мило.
Имената на главатарите на гангстерите на Рууст бяха известни. Еш Мило бе шефът, но имаше и други имена, само споменаването, на които хвърляше хората в страх — Сандовал, Бронк Лесли, Чене Вейдър, Стивънс. Всички те се издирваха в половин дузина щати и бяха виртуозни стрелци.
Там бе Лиза — сред престъпниците. Но тя не искаше да я търся. Добре, няма. Мустанг каза със замислен тон:
— Този Еш Мило те познава отлично.
— Ами, глупости.
— Сигурен съм. Мислех, че бях чувал всичките истории за теб. Но „клюките“ от Рууст ми разкриват история, която не съм чувал.
— Коя?
— Че си убил човек на име Макгери.
Шестнадесета глава
Мустанг отново ме бе хвърлил в дълбоки размисли, които ме държаха буден цялата нощ. Той бе доста изморен от ездата предния ден. Аз, обаче, не само не можех да заспя, но едва дочаках разсъмването. Оседлах жребеца си, подготвих новата си Уинчестър 73 и проверих изправността на останалите си оръжия.
Оставих шерифската значка на масата. Там, където възнамерявах да отида, тя със сигурност би ми донесла веднага куршум в гърдите. За да бъда „в тон“, не се и избръснах.
Никой нямаше нужда да ми казва накъде да яздя и дали трябваше… Нямаше начин да тръгна към Рууст и да избегна премеждия. Може би Лиза искаше да живее с престъпници. Може би тя беше момичето на Еш Мило, може би не. Аз щях да разбера.