— Рей, аз исках да ти спестя това… Наистина исках.
После отстъпи назад. В следващия миг аз гледах към Еш Мило.
Само че аз го познавах… аз го познавах! Това беше човекът, от когото се бях възхищавал най-много на света! Това бе човекът, когото почитах и от когото се учех! Човекът, който ми беше единственият приятел, когато си нямах никого на света! Това беше… Логан Полард!
Той се беше състарил. Косата му беше прошарена, а лицето — изпито. Устните на Логан сякаш се бяха свили още повече.
Спомнях си всичко — сякаш беше вчера. Спомнях си деня, когато той се застъпи за мен и Макгери не ми направи нищо. Спомням си как ме бе спасил от конекрадците, когато бях влязъл в престрелка с тях. На колко неща ме бе научил…
Логан тръгна към мен. Усмихна се и разтвори ръце.
— Рей! Рей, наистина ти! След толкова време!
Без абсолютно никакво колебание, сграбчих ръката му, силно развълнуван. Толкова много значеше този човек за мен.
— Ти си изградил име, Рей. И си се запазил… на страната на правдата. Радвам се за това.
— Значи затова си държал гангстерите далеч от Алта. Ти си ме пазел.
Той се усмихна. Само че усетих цинизъм и насмешка в тази усмивка.
— Не, Рей. Винаги съм те познавал. Знаех, че ако се срещнем, щяхме да се сблъскаме.
Гласът му стана мек.
— Виж, Рей. Момче, което е продължило да се бори, след като са убили баща му, е истинско момче. Ти направи нещо повече. Ти проследи индианците и уби поне един. Видях те да се опълчваш срещу Макгери. Ти не се страхуваше. Ти беше железен.
Логан закрачи из стаята. Лиза ме гледаше с широко отворени очи. Бях объркан. Започвах да мисля, но трудно.
— Какво стана с Мери?
Той беше с гръб към мен. Много дълго време стоя така, без да проговори.
— Тя умря при раждане, Рей. Ако не беше станало така, може би никога нямаше да се отделя от нея. Помниш ли стария шериф Балчър? Той се опита да ме убеди да остана, но не го послушах. Не можех да остана с тези спомени. Просто не можех.
Логан Полард се обърна и дойде в центъра на стаята.
— Седни, Рей. Моля те, седни.
Тъй като не бях по увъртанията, пристъпих директно към въпроса.
— Логан, ти знаеш защо съм тук.
Усмивката му изчезна. Той ме погледна съсредоточено. Вече бях сигурен, че нещата, които се носеха за стрелеца Еш Мило, бяха напълно верни. Той беше опасен мъж… и непредвидим. Много пъти съм наблюдавал очите на опасни мъже и знам как изглеждат. Но в неговите очи имаше нещо друго… нещо повече.
— Разбира се. Ти си дошъл за Лиза. Но ще трябва да те разочаровам.
Явно линията беше начертана вече. И никой от нас нямаше да отстъпи. Трябваше да опитам да спечеля.
— Ти не си такъв, Логан. Държиш я тук против нейната воля.
— Не бъди глупав, Рей. Тя може да не иска сега. Но тя ще се промени. Не я насилвам за нищо. Просто й давам време да се промени.
— Най-малко в такова място би станало това. Та тя е изискано и почтено момиче…
Той стоеше срещу мен, леко разкрачен. Носеше сиви панталони и бяла риза с черна ленена връзка. Изглеждаше добре. На времето сигурно е бил красавец. Беше въоръжен.
— Рей, ти си човекът, от когото имам нужда тук. Остани при мен. Заедно можем да бъдем като феодални барони. Можем да имаме всичко това… за нас.
Всичко това… империя от скали и пясък. Един ден сигурно щеше да се промени, но след много време. И все пак — този човек ми бе помогнал. Бил ми е най-добрия приятел, а за доста време — и единствения. Но сега аз знаех, че не можех да бъда тук и, че нашето приятелство свършваше. И аз щях да взема Лиза със себе си. И това нямаше да е никак лесно.
— Не! Не, Логан, аз си отивам. И ще взема Лиза със себе си, ако тя иска.
Тогава му разказах за имота в Мериленд.
— Ще сторя, както ме посъветва, Логан. Ще избягам от ситуациите, в които трябва да се убива. Преди да съм минал границата на „убийствата“. Преди да съм изгубил чувството за мярка…
Логан стоеше тих. Същият този Логан… Но това бе и човекът, който се беше представял за Т. Дж. Фарис — човекът, стоящ зад Билингс… Как се променяха хората. Просто невероятно!
— Лиза остава тук, Рей!
— Но… ти и Мери… Тя беше човекът, който те подкрепяше, който бе всичко за теб. Същото е Лиза за мен. Лиза е всичко за мен. И двамата го чувствахме така още от деца.