— Не! Тя остава тук!
Логан сякаш не искаше да повярва на думите ми. Аз погледнах Лиза.
— Ще дойдеш ли с мен?
— Да, Рей. Ще дойда с теб.
— Виж, Логан… Аз…
Логан ми се смееше. Но не топло, както го правеше, а някак си странно…
— Рей, мислех, че съм те научил по-добре. Никога не протягай ръцете си към нещо, което друг…
— Но ти си ми приятел, Логан!
Той ми отвърна равнодушно, дори малко отегчено.
— Няма приятели. В живота трябва да вземаш това, което искаш, иначе някой друг ще ти го вземе. Можеш да вървиш, Рей. Можеш спокойно да излезеш от Рууст. Казал съм на момчетата да не те закачат. Казах на Смоуки Хил, че ще си идеш, след като поговорим.
Значи така. Той ме гледаше през оръжието си по същия начин, по който по-рано бе гледал Максери — само с една много важна разлика… Логан ме гледаше през оръжието си и аз трябваше да започна да си давам сметка за това. Както и за това, че Логан е опасен с оръжие в ръка.
Но Логан ме бе учил на други неща! Пред мен стоеше друг Логан Полард. Сега разбирах какво бе станало след смъртта на Мери — старият Логан вече го нямаше. Пред мен стоеше един леден коравосърдечен мъж, готов да убива, довел едно нежно момиче тук и възнамеряващ да го държи, докато го пречупи. Бях сигурен, че тръгнех ли, Логан щеше да ме застреля. Щеше да ме застреля, защото знаеше, че щях да се върна в Рууст с много въоръжени мъже. Беше казал така, защото ме познаваше и знаеше как ще реагирам.
— Добре, Логан. Ще си тръгна. Но бих искал да помислиш върху това. Ние сме били приятели и…
— Млъкни! Имаш късмет — направи ми услуга, убивайки Ченс Вейдър. Аз ти я връщам. Върви си — няма да ти се случи нищо.
Лиза гледаше уплашено. Сякаш искаше да ме предупреди…
Нуждаейки се от хитрост, която да ме подпомогне, аз използвах нещо, което със сигурност би го изкарало от релси и разчувствало, поне за миг. Трябваше да го разконцентрирам.
Обърнах се, уж да си вървя, след което внезапно спрях и го погледнах.
— Логан. Прочел съм Плътарк само четири пъти.
— Плътарк?
Необходимо му бе време да реагира — точно това време използвах. Стрелях! Това го бях репетирал много пъти. Бях направил най-бързия изстрел в живота си. Просто нямах друг избор. Карабината ми подскочи в ръцете. В момента на изстрела видях очите му — бели и ужасни. Неговото оръжие също изтрещя, но след като се хвърлих на пода. Втори куршум профуча над мен и се заби в стената. Аз стрелях още два пъти. Точно в този момент и Логан стреля. За част от секундата се отървах — хвърлих се нанякъде и куршумът ме размина.
Бързо се съвзех — иначе бях загубен. Той вече бе готов за нов изстрел. Но не само той — стреляхме и двамата почти едновременно. Улучи ме — усетих страхотен удар.
Но в същия миг той се сгромоляса безпомощно на пода, изпускайки оръжието си.
А аз продължавах да го гледам втренчено със заредена карабина.
— Рей, стари приятелю. Добре си се научил, нали?
Логан се гърчеше от болка. Вече изнемощяваше.
— Лиза, вземи този револвер и стой до прозореца — много трудно ще се измъкнем.
Логан лежеше и ме гледаше.
— Сякаш винаги го бях предусещал, Рей. Че ще падна от твоята ръка… Съдба.
Той умираше и го знаеше, но беше още опасен. Аз вече не можех да му вярвам. Той разбра това и каза:
— Добро момче, добро момче.
Чуваха се как идват — най-малко тридесет въоръжени мъже. И много опасни.
— Отивам на изток, Логан. Ти бе последният. Ще захвърля оръжието си.
Заредих всичко отново. Логан ме бе научил на това — да зареждам веднага, след като съм стрелял. Те стояха отвън. Аз отидох до вратата.
— Смоуки Хил, елате заедно с Бронк вътре.
Те влязоха, след като с Лиза ги бяхме взели на мушка и двамата. Логан ги погледна. Взираше се в тях, но после погледна към мен.
— Казвах ти, че Плътарк ще ти хареса… Аз…
И точно в този миг Логан умря. На пода. Стана ми болно и празно.
Погледнах към Смоуки Хил и Бронк.
— Истинското му име беше Логан Полард. Беше най-добрият ми приятел. Аз се махам от тук и тя идва с мен. Бях дошъл за нея.
Смоуки Хил се засуети. Попитах остро:
— Нещо напротив?
— Не — каза Бронк.
Тръгнахме да излизаме. Лиза бе разтревожена.
— Ти си ранен, Рей!
— Лиза, трябва да действаме бързо — да не им оставяме време да променят решението си.