Усещах засъхнала кръв под ризата си, но общо взето бях добре. Трябваше да издържа — нямах друг избор.
— Рей… той се отнасяше добре към мен. Наистина.
— Не се и съмнявам в това. Логан е бил и добър човек.
Никой не каза нищо, като излязохме и тръгнахме към конете. Може би те не искаха да застават срещу оръжието ми. Може би бяха вцепенени от случилото се. Може би просто не искаха нищо от мен.
Чак когато се отдалечихме, Лиза се отпусна и ме заоглежда. Рамото ми бе простреляно, бе засегнат и мускула на ръката. Бях улучен и в реброто. Изгубих доста кръв.
Срещнахме Мустанг, заедно с патрулираща група, около Найн Майл Вали. Успокои се щом ни видя…
Да, такъв беше животът преди страната да се разрасне и хората да захвърлят оръжията си. Някой ден, надявам се това никога да не става, може да дойде време, когато земите на Дивия Запад да запустеят и да станат отново диви и опасни… Защото всичко може да се случи — може в страната ни да дойдат врагове. Тогава всичко би се променило. Тогава момчетата трябва да вземат оръжия и да бранят своята земя като истински мъже.
Те ще могат да го направят, ако се наложи. Сега пушките събират прах по таваните, кравите се скитат тлъсти и мързеливи. Но старият дух е още жив. Също, както във времената, когато стада от едри бизони нахлуваха от Тексас. И когато момчетата търсеха злато в рекичките…