Не беше трудно да се разбере, че той не се почувства на седмото небе при появата ми. Той не очакваше някой от нас да се появи… Но все пак единият го стори. Мършавият човек погледна към Големия Джак Макгери.
— Джак, момчето казва, че си обещал да ги чакаме при изворите.
— Той лъже. Момчето лъже. Не съм казвал нищо подобно.
Аз сложих ръка на карабината си.
— Ти каза. Наричаш ме лъжец и ще платиш за думите си.
Мършавият човек ме успокои и се обърна към Макгери.
— Аз така и не разбрах защо подминахме най-хубавите извори от стотина мили насам. Наистина беше рано за спиране, но при положение, че една каруца…
— Не съм обещавал нищо. За какво би ми притрябвало да правя тези неща?
— Защото на татко не му пукаше от теб. И защото ти се домогваше до Мери Тейтъм.
Този човек ме мразеше. Виждах го в малките му очички.
— Ей, момче, затваряй си устата, защото ще ти одера кожичката!
Мършавият мъж се приближи.
— Никаква кожа няма да одираш, Макгери. Трябва да отговориш на един-два въпроса. Госпожо Мери Тейтъм, всички знаем, че Макгери ви ухажваше. Често сте говорили. Излизала ли сте често с Тайлър, когато той беше с нас?
Мери беше добро и смело момиче. Татко правеше много неща за нея. Веднъж ме беше попитал дали бих я приел за майка. Аз му отговорих, че след като моята собствена майка е погребана, не бих могъл да си представя друга жена за майка.
Тя си повдигна брадичката и продума тихо.
— Аз мислех много за господин Тайлър. Той беше добър и честен човек. Вярвам, че е бил влюбен в мен.
Аз отговорих:
— Беше.
Тя ме погледна с големите си сиви очи. Тогава каза тихичко:
— Аз съм само момиче и имам нужда от съпруг. Надявах се да се омъжа за Ралф Тайлър. Никога не съм възнамерявала да се омъжа за Джак Макгери, няма да го направя и сега.
Лицето на Макгери стана червено, после бяло. Той понечи да продума нещо, но бе прекъснат от мършавия мъж.
— Ние не сме били свидетели на станалото и мисля, че никога няма да узнаем как точно са били нещата. Ако ти си му казал, че ние ще изчакаме на изворите, ние бяхме длъжни да го сторим. Трябваше да спрем там при всички положения. Учудвам се, че не спряхме. Мисля, че ти си виновен.
Очаквах, че Макгери ще посегне към оръжието си, но той остана неподвижен.
Набит мъж с черно сако и черна широкопола шапка отсече:
— Ще искаме избор на нов капитан.
Големият Джак гледаше към мен. Нямаше нищо добро в погледа му — гледаше ме така, сякаш кроеше подъл план.
Мери Тейтъм видя това. Тя се приближи до моя кон.
— Рей, много съжалявам за Ралф. Ще яздиш ли сега с нас?
— Не, мадам. Но благодаря. Нямам намерение да стоя с тази отрепка. Освен това тук има някои хора, които не биха се чувствали комфортно в моето присъствие.
Имах предвид, най-вече Багли. Мери се възпротиви.
— Но Рей, ти си само момче.
— Убил съм трима индианци. Сам-самичък съм прекосил равнините през последните дни. Ще продължа сам.
Тя се усмихна.
— Добре, Рей. Но, моля те, сподели трапезата ни тази нощ.
— С голямо удоволствие, мадам.
Беше ми много хубаво, че щях да се нахраня цивилизовано след толкова самотни нощи. Мери беше страхотна готвачка. Тя дори направи курабийки и даде повечето на мен, а после ми донесе одеяла от собствената си каруца.
— Мадам, бих желал да сте ми майка…
Тя сложи ръка на главата ми, после ме притисна до себе си. Сякаш се разплаках, въпреки че не обичам много тези неща.
Усетих се засрамен, заради сълзите. Когато станах и погледнах Мери от високо, аз веднага избърсах очите си. Сякаш никога не се бях чувствал толкова неловко заради плачене. Взех одеялата, отидох в края на лагера и започнах да се приготвям за лягане.
Нещо мръдна в тъмнината. Сграбчих карабината си — вече две седмици бях непрекъснато нащрек и бях навикнал да реагирам светкавично. Който и да беше там, изчезна.
На сутринта, докато си оседлавах коня, Големият Джак Макгери дойде при мен. Гледаше ме с подлите си очи.
— Въобразяваш си, че си голям мъж, нали? Ще ти го избия от главата!
Почувствах се изплашен, но пистолетът ми беше в кобура. Нямаше да се поколебая да го използвам, ако той предприемеше нещо. Нямах желание да го правя, но бих…
— Ти уби баща ми, точно така, както го беше замислил. Ако той беше тук, не би ти стискало да говориш така. Никога не си смеел да мериш сили с него.
Той се хвърли с коня си към мен и вдигна камшика. Точно в този момент чух щракване на пушка зад мен. Някой каза: