— Хайде, удари го. Този керван може да чака много, много за едно погребение.
Големият Джак Макгери застина с вдигнатия си камшик и изглеждаше като глупак.
Отново се беше намесил мършавият човек — той държеше карабина в ръцете си и въобще не се шегуваше.
— Макгери, ако нещо се случи на т’ва момче докато аз съм с този керван, дори то да прилича на случаен инцидент, ще те убия.
Големият Джак Макгери свали камшика и препусна към началото на кервана. Само че той вече не беше на този пост — бяха гласували за неговата смяна.
Мършавият мъж се приближи до мен и ме погледна замислено.
— Момче, доста си млад, за да привикваш постоянно да си с оръжие, но по-добре дръж карабината си под ръка винаги.
— Добре, сър.
Той ме погледна проучващо.
— Казвам се Логан Полард. Кажи ми какво точно се случи. Когато беше убит баща ти.
За първи път разказах цялата история. Той ме разпитваше много остро. Накрая побарабани с пръсти по лулата си и продума:
— От теб ще стане… Със сигурност. Но запомни — използвай оръжието си само, когато това е необходимо.
На следващата сутрин, когато керванът тръгна, Логан дойде при мен. Даде ми знак да яздя след него. Отдалечавахме се в неизвестна посока.
Бяхме се изкачили на хълма, когато той каза.
— Ще уловим една-две антилопи и ще започнем твоето обучение.
— Но аз мога да чета, ходил съм на училище!
Той ме погледна със замислените си очи и ми се стори, че по тясното му кафяво лице почти не се появяваха усмивки.
— Не става въпрос за такова обучение. А за такова, от което ти имаш нужда. Аз ще те науча да разчиташ следи, да разбираш от кое племе е един индианец по неговите мокасини, да намираш дивеч. Също и как да използваш това оръжие. Искам да те науча на неща, които е необходимо да знаеш. Така че, поне за сега, не си мисли за вариант да продължиш сам.
Логан ми показа растение, около четири фута високо. Беше бодливо и имаше бели цветове с виолетов оттенък.
— Индиански бодил. Корените му могат да поддържат човек, ако няма какво да яде. Недей да го забравяш.
Продължихме да яздим и да обсъждаме други важни неща. Надвечер убихме две антилопи.
— В къщи ние имаме повече от две хиляди книги. Прочел съм повечето от тях. Но тази е любимата ми книга. Винаги се появява нещо ново по страниците й. И знай, не презирай индианците. Те живеят тук от много време. Живели са добре. Учи се от тях.
Трета глава
Вторият ден беше различен. Сутринта дойде и тръгнахме. Яздихме бързо и през това време Логан ми обясняваше важни неща — никога не говореше празни приказки.
— Когато дебнеш лос, помни, че можеш да го доближаваш, докато пасе и е с наведена глава. Точно преди да повдигне глава, трябва да спреш да се движиш — или остани неподвижен, или леко се наведи, докато отново започне да пасе.
— Индианците се опушват с пелин, за да изчезне мириса на човешко тяло, когато ходят на лов. Може и с мента или други ароматни растения.
Бяхме няколко мили пред кервана. Озовахме се в горичка с трепетлики. Кога бях виждал някъде да расте трепетлика? Виждал съм само единични растения, но те сякаш бяха не разлистили се и ми приличаха на стъбла и нищо друго.
Логан слезе от коня си. Аз го последвах. Той се отдалечи на около петдесет фута от трепетликата.
— Вземи си оръжието и го дръж ниско.
Той се обърна към стройната млада трепетлика и извади собственото си оръжие.
— Сега вдигни оръжието до нивото на стъблото на трепетликата. Продължи да го повдигаш, докато стигне рамото ти.
След като направих това няколко пъти, Логан ме накара да зареждам и изпразвам карабината. Работехме повече от час. Вдигах и вдигах това тежко оръжие и се взирах в цевта… След това вдигах карабината почти от земята до нивото на очите ми, и винаги, взирайки се в цевта и близо до стъблото на трепетликата. Не бях правил това и няколко минути, когато Логан ме накара да щраквам при достигане на положение за стрелба.
— Всеки ден ще се упражняваш така. Всеки ден ще идваме тук.
— Ще ме научиш ли да стрелям светкавично?
Това беше нещо, което много исках да науча. Бях чувал за Джак Слейд и други мъже, много добри в тази област.
— Не все още. Първо се научи да използваш оръжието. Останалото не е нищо друго, а поразяване на целта, която си избрал. Научи се да правиш първо точно прицелване и при следващите изстрели няма да се прицелваш отново.