Моля се като монахиня, постоянно, в определените часове, всеки час, коленичила измъчено в спалнята си, безмълвно в параклиса, или дори, в отчаянието си, когато остана сама за миг. В тъмните часове преди ранната лятна зора, трескава и безсънна, си мисля, че съм победила страстта си към Томас, но когато се събуждам сутринта, копнея болезнено за докосването му. Никога не се моля да дойде за мен. Знам, че не може. Знам, че не трябва. Но все пак всеки път, щом вратата на параклиса се отваря зад мен, сърцето ми подскача от вълнение, защото си мисля, че е той. Почти мога да го видя, застанал на светлия праг, почти мога да го чуя как казва: „Ела, Катрин, тръгни с мен!“ В такива моменти усуквам в ръце зърната на броеницата си и се моля Бог да ми изпрати някаква злополука, някаква ужасна катастрофа, за да отмени сватбения ми ден.
— Но какво би могло да бъде това, освен смъртта на краля? — пита настойчиво Нан.
Поглеждам я безизразно.
— Държавна измяна е да се мисли за това — припомня ми тя с нисък глас на фона на монотонните литургични песнопения откъм местата на хористите. — Държавна измяна е и да се споменава. Не можеш да се молиш за смъртта му, Катрин. Той те помоли да станеш негова съпруга и ти се съгласи. Предателско е от твоя страна както като поданица, така и като съпруга.
Навеждам глава, за да се защитя от укора ѝ, но тя е права. Сигурно е грях да се молиш за смъртта на друг човек, дори за тази на най-лошия си враг. Една армия, влизаща в битка, трябва да се моли за възможно най-малко смърт, дори докато войниците се подготвят да изпълнят дълга си. Подобно на тях, аз трябва да се подготвя да изпълня дълга си, излагайки се на риск. А освен това той не е най-лошият ми враг. Той е постоянно мил и снизходителен, казва ми, че е влюбен в мен, че ще бъда всичко за него. Той е моят крал, най-великият крал, когото Англия е имала някога. Някога, когато бях момиче, го сънувах, а майка ми разказваше за красивия млад крал и конете му и дрехите му от златен брокат, и дързостта му. Не мога да си пожелавам да се разболее. Би трябвало да се моля за здравето му, за щастието му, да се моля да има дълъг живот. Би трябвало да се моля за много години брачен живот с него, би трябвало да се моля да мога да го направя щастлив.
— Изглеждаш ужасно — казва Нан без заобикалки. — Не можеш ли да спиш?
— Не — през цялата нощ съм ставала да се моля да бъда пощадена.
— Трябва да спиш — заявява тя. — И да се храниш. Ти си най-красивата жена в двора, никоя дори не се доближава до теб по красота. Мери Хауард и Катрин Брандън са нищо в сравнение с теб. Бог те е дарил с огромна красота; не пропилявай този дар. И не си мисли, че ако изгубиш красивата си външност, той ще те изостави. Щом реши нещо, той никога не променя решението си, дори когато половин Англия е против него… — тя млъква рязко и се поправя с лек смях: — Освен ако, разбира се, внезапно не реши да го стори, тогава всичко се преобръща надолу с главата и той е твърдо решен да действа по обратния начин, и никой не може да го убеди в нещо друго.
— Но кога променя решението си? — питам я аз. — Защо?
— В миг — казва тя. — За толкова време, колкото е нужно за един удар на сърцето. Но никога не можеш да предвидиш момента.
Поклащам глава.
— Но как изобщо някой успява да се справи? С един непостоянен крал? С един капризен крал?
— Някои не успяват — казва тя кратко.
— Щом не мога да се моля да бъда пощадена, за какво мога да се моля? — питам. — За примирение?
Тя поклаща глава.
— Говорих със съпруга си. Той ми каза, че според него си изпратена от Бог.
Изведнъж се изкикотвам. Съпругът на Нан, Уилям Хърбърт, никога преди не се е интересувал особено от мен. Важността ми в света явно наистина нараства, ако сега той осъзнава, че съм небесна пратеница.
Но Нан не се смее.
— Наистина смята така. Ти дойде точно в момента, в който имаме нужда от благочестива кралица. Ти ще спасиш краля от завръщането към Рим. Кралят се вслушва в старите духовници. Те го предупреждават, че страната не само настоява за реформиране, а и започва да подкрепя лутеранството, че ще стане напълно еретична. Опитват се да го сплашат, за да се обърне отново към Рим, и го настройват срещу собствения му народ. Изнасят Библията от църквите на Англия, за да не могат хората да четат сами Словото Божие. Сега арестуваха половин дузина мъже в Уиндзор, сред тях и хормайстора, и ще ги изгорят в мочурищата под замъка. И то само за това, че са искали да четат Библия на английски!