Облягам се назад, за да видя сериозното ѝ лице.
— Това е лошо — казвам.
— Знам.
— Мислиш, че ще пометна?
— Или по-лошо.
— Какво, за бога, би могло да е по-лошо?
— Ако родиш дете, то може да е чудовище.
— Какво?
Тя е толкова близо, сякаш сме на изповед, очите ѝ са приковани върху лицето ми.
— Това е истината. Беше ни наредено никога да не говорим за това. Дълбока тайна е. Никой, присъствал там, досега не е говорил за това.
— По-добре да проговориш сега — казвам мрачно.
— Кралица Ан Болейн — смъртната ѝ присъда не беше заради клюките, клеветите и лъжите, които събраха срещу нея: всичките онези глупости за десетки любовници. Ан Болейн сама роди участта си. Смъртната ѝ присъда беше малкото чудовище.
— Родила е малко чудовище?
— Пометна нещо деформирано, а акушерките бяха платени шпиони.
— Шпиони?
— Отидоха веднага при краля да съобщят какво са видели, какво се е родило в протегнатите им в очакване ръце. Не е било дете, родено преди да му дойде времето, не и нормално дете. А наполовина риба, наполовина звяр. Било чудовище с лице, разцепено на две и разтворен гръбнак, като създание от онези, които показват, запазени в стъкленица на селски панаир.
Изтръгвам ръцете си от нейните и запушвам уши.
— Боже мой, Нан… Не искам да знам. Не искам да чувам това.
Тя отдръпва ръцете ми и ме разтърсва.
— В мига, когато съобщиха на краля, той го прие като доказателство, че тя си е послужила с магьосничество, за да зачене, че си е легнала с брат си, за да роди адско изчадие.
Гледам я вцепенено.
— А Кромуел го снабди с нужните показания на свидетели, за да го докаже — казва тя. — Кромуел можеше да докаже, че Богородица е пияница; този човек имаше заклети свидетели за всичко. Но имаше заповеди от краля. Кралят не би допуснал никой да помисли, че той би могъл да направи на някоя жена уродливо дете — тя поглежда ужасеното ми лице и упорито продължава: — Така че помисли над това: ако пометнеш, или му родиш увредено бебе, той ще каже същото за теб и ще те изпрати на смърт.
— Не може да каже такова нещо — заявявам. — Не съм втора кралица Ан. Нямам намерение да си легна с брат си и дузина други. Чухме за нея дори чак в Ричмъндшър. Знаехме какво е направила. Никой не би могъл да каже такова нещо за мен.
— Той по-скоро би предпочел да повярва, че десетократно си му сложила рога, отколкото да допусне, че нещо не му е наред. Това, което си чула в Ричмъндшър — че кралят е станал рогоносец — беше обявено от самия крал. Узнала си го, защото той се постара всички да го узнаят. Постара се страната да узнае, че вината е нейна. Ти не разбираш, Катрин. Той трябва да бъде съвършен във всяко отношение. Не може да понесе някой да си помисли дори за миг, че вината е в него. Той не може да бъде виждан по друг начин, освен като съвършен. Съпругата му също трябва да е съвършена.
Гледам толкова вцепенено, колкото се чувствам.
— Това са врели-некипели.
— Вярно е — възкликва Нан. — Когато кралица Катерина пометна, той обвини Бог и заяви, че бракът е недействителен. Когато кралица Ан роди чудовището, той приписа това на магьосничество. Ако Джейн беше изгубила бебето си, той щеше да стовари вината върху нея, тя знаеше това, всички го знаехме. А ако ти пометнеш, вината ще е твоя, не негова. И ще бъдеш наказана.
— Но какво мога да направя? — питам ожесточено. — Не зная какво мога да направя? Как мога да го предотвратя?
В отговор тя изважда от джоба на роклята си една кесийка и ми я показва.
— Какво е това?
— Прясно набрано седефче — казва тя. — Пий чай от него всеки път, след като Хенри си е лягал с теб. Всеки път. Пречи на детето да се задържи, още преди да се е оформило.
Не поемам кесийката, която ми подава. Протягам пръст към нея и я побутвам.
— Това е грях — казвам неуверено. — Трябва да е грях. Това е от онези боклуци, които стариците продават зад пазара за наемане на работници. Вероятно дори не действа.
— Грях е да поемеш съзнателно към собствената си гибел — поправя ме тя. — А ще направиш точно това, ако не предотвратиш зачеване. Ако родиш чудовище, както кралица Ан, той ще те обяви за вещица и ще те убие заради това. Гордостта му няма да му позволи още едно мъртво бебе. Всички ще разберат, че вината е в него, ако още една съпруга, шестата му здрава съпруга, роди чудовище или изгуби бебе. Помисли си! Това ще е деветата му загуба.
— Осем мъртви бебета?
Представям си семейство от призраци, детска стая, пълна с трупове.
Тя кимва безмълвно и ми подава кесийката със седефче. Мълчаливо я поемам.
— Казват, че мирише ужасно. Ще поръчваме на прислужницата да ти носи кана с гореща вода сутрин и ще я запарваме лично, сами.