Късно е, но не си позволявам да се надявам, че той е прекалено уморен, за да дойде в покоите ми. Дамите ми ме обличат в черен сатен, и аз не притискам ръкава към бузата си и не си спомням една друга нощ, когато облякох черна нощница и наметнах отгоре синя пелерина и отидох, облечена в цветовете на нощното небе, при мъж, който ме обичаше. Онази нощ беше съвсем неотдавна, но съм длъжна да я забравя. Вратите се отварят и негово величество влиза, подкрепян от двете страни от камериерите на спалнята си. Те му помагат да се настани във високото легло, сякаш притискат бик в менгеме. Той изругава високо, когато някой удря болния му крак.
— Глупак! — процежда.
— Тук има само един глупак — обажда се бодро Уил Сомърс, шутът на краля. — И ще съм ви благодарен да не забравяте, че смятам да си запазя службата!
Остроумен както винаги, той разчупва напрежението; кралят се разсмива и всички се присъединяват към него. Сомърс ми намига, докато минава покрай мен, милите му кафяви очи проблясват. Никой друг дори не ме поглежда. Докато се покланят и излизат, погледите им са забити в земята. Мисля си, че се боят за мен, оставена насаме с него най-сетне, докато главата му се проясни от винените изпарения, а храната се пресече в корема му и настроението му се влоши. Дамите ми забързват да излязат от стаята. Нан си тръгва последна и ми кимва леко, сякаш за да ми напомни, че върша Божа работа също както ако бях светица, която всеки миг ще бъде разпъната на дибата.
Вратата се затваря зад тях и аз мълчаливо стоя на колене в долния край на леглото.
— Сега можеш да се приближиш — казва той рязко. — Няма да те ухапя. Идвай в леглото.
— Казвах молитвите си — отговарям. — Да се помоля ли гласно за вас, ваше величество?
— Сега можеш да ме наричаш Хенри — казва той. — Когато сме насаме.
Приемам това като отхвърляне на молитвите, повдигам завивките и се вмъквам в леглото до него. Не зная какво смята да направи. След като дори не може да се претърколи на една страна без чужда помощ, със сигурност не може да ме възседне. Лежа до него съвършено неподвижна и чакам да ми каже какво иска.
— Ще трябва да седнеш в скута ми — казва той накрая, сякаш също се е чудил за това. — Не си глупаво момиче, ти си жена. Омъжвала си се и си споделяла легло повече от веднъж. Знаеш какво да правиш, нали?
По-лошо е, отколкото си представях. Повдигам крайчеца на нощницата си, за да не ми пречи, и запълзявам към него на длани и колене. Неканен, в ума ми се появява образът на Томас Сиймор, проснат и гол, с извит като дъга гръб, с тъмни мигли, докосващи кафявите му бузи. Мога да видя как мускулите на твърдия му корем леко се издуват от наслада при докосването ми, докато надава тласъци нагоре.
— Предполагам, че Латимър не е бил кой знае какъв любовник? — любопитства кралят.
— Не беше силен мъж като вас, ваше… Хенри — казвам. — И, разбира се, не беше добре със здравето.
— Е, как беше той?
— Със здравето ли?
— Как извършваше акта? Как си лягаше с теб?
— Много рядко.
Той изсумтява одобрително, когато чува това, и виждам, че е възбуден. Мисълта, че е по-потентен от бившия ми съпруг, го възбужда.
— Това сигурно го е ядосвало — казва доволно. — Да си вземе за съпруга жена като теб, а да не е в състояние да извърши акта — засмива се. — Хайде — казва. — Прелестна си. Нямам търпение.
Хваща дясната ми китка и ме притегля към себе си. Покорно коленича и се опитвам да възседна тялото му. Но месестите му хълбоци са толкова широки, че не мога да ги обхвана, и той ме дръпва надолу, за да мога да приклекна върху него, сякаш възсядам странично охранен кон. Трябва да запазя сковано изражение, за да не правя гримаси. Не трябва да потрепвам, не трябва да плача.
— Ето така — казва той, възбуден от собствената си потентност. Усещаш ли това? Не е зле за мъж, току-що прехвърлил петдесетте, нали? Нямаше да получиш това от стария Латимър.
Промърморвам отговор без думи. Той ме придърпва към себе си и се мъчи да нададе тласък в мен. Мек е, ерекцията му не е пълна, и сега съм както смутена, така и отвратена.
— Ето сега! — повтаря той по-високо. Лицето му става по-червено, от него се лее пот заради усилието да ме дърпа надолу с ръце и да извива огромните си бутове нагоре.
Покривам лицето си, за да не виждам как се бъхти под мен.