— Много скромно — отбелязва критично сестра ми. — Вече свали черното. Ти си булка, а не вдовица. Би трябвало да носиш рокли в по-ярки цветове. Ще поръчаме няколко, за да си избереш.
Обожавам хубавите дрехи, тя знае това.
— И обувки — казва тя изкушаващо. — Ще повикаме обущарите да дойдат при теб. Вече можеш да имаш колкото обувки поискаш — вижда лицето ми и се смее. — Предстои ти много работа. Ще трябва да организираш свитата си. Половин Англия се обръща към мен с искане да изпрати дъщерите си да ти служат. Имам списък с имена. Можем да го прегледаме след литургията.
Една от дамите ми пристъпва напред.
— Простете, искам да помоля за една услуга. Ако позволите.
— Ще разгледаме всички молби заедно, когато излезем от параклиса — заявява сестра ми.
Стъпвам в роклята и стоя неподвижно, докато завързват полата, корсажа, а после наместват ръкавите и нанизват връзките през дупките.
— Ще повикам брат ни, Уилям — казвам тихо на Нан. — Ще ми е нужен тук. И чичо ни Пар.
— Очевидно имаме роднини, които не сме познавали никога преди. От цяла Англия. Всички искат да се изкарат роднини на новата кралица на Англия.
— Не съм длъжна да давам служби на всичките, нали? — питам.
— Ще ти е нужно да имаш около себе си хора, които зависят от теб — казва тя. — Разбира се, че ще облагодетелстваш собственото си семейство. И предполагам, че ще изпратиш да доведат малката Латимър, заварената ти дъщеря?
— Маргарет ми е много скъпа — казвам, внезапно обнадеждена. — Мога ли да я взема при мен? И заварената ми дъщеря Елизабет? И Луси Съмърсет, годеницата на заварения ми син? И моята братовчедка Бръф, Елизабет Тирит?
— Разбира се, и си мислех да назначиш чичо Пар на някаква длъжност в домакинството си, а съпругата му, леля Мери, също ще дойде, и братовчедка ни Лейн.
— О, да! — възкликвам. — Бих искала Мод да е с мен.
Нан се усмихва.
— Можеш да вземеш когото искаш. Каквото поискаш. Добре е да помолиш за всичко, което искаш, сега, в ранните дни, когато той ще е готов да ти даде всичко. Имаш нужда около себе си от хора, които са ти верни от все сърце и душа, за да те пазят.
— От какво? — питам я предизвикателно, докато слагат на главата ми шапчицата, тежка като корона.
— От всички други семейства — прошепва тя, докато приглажда кестенявата ми коса в златната мрежичка. — От всички семейства, които са се радвали преди на покровителството на сродницата си, и не искат да бъдат пренебрегнати сега от една нова кралица: семейства като Хауард и Сиймор. И ще имаш нужда от закрила срещу новите съветници на краля, мъже като Уилям Паджет и Ричард Рич и Томас Ризли, хора, които са се издигнали от нищото и не искат една нова кралица да съветва краля вместо тях.
Нан кимва към Катрин Брандън, която влиза в стаята, носейки ковчежето ми с накити, за да си избера. Снижава глас:
— И от жени като нея, съпруги на неговите приятели, и от всяка хубава придворна дама, която може да се окаже следващата фаворитка.
— Не и сега! — възкликвам. — Та ние се оженихме едва вчера!
Тя кимва.
— Той е лаком — казва простичко, сякаш става въпрос за броя на блюдата на вечеря. — Винаги иска още. Винаги има нужда от още. Възхищението никога не му е достатъчно.
— Но той се ожени за мен! — възкликвам. — Настоя да се ожени за мен.
Тя свива рамене. Женил се е за всичките ми предшественички; това не го е спирало да пожелае следващата.
В параклиса на втория етаж, в ложата на кралицата, свела поглед, докато свещеникът говори за Божиите дела, извършва тайнството на литургията и обръща гръб на паството, сякаш хората дори не са достойни да го видят, аз се моля за Божията помощ в този брак. Мисля си за другите кралици, шито са коленичили тук, на това ниско столче, избродирано с кралския герб и двуцветна роза, и също са се молили тук. Някои от тях сигурно са се молили с нарастваща мъка за живородени синове за Тюдорите, други сигурно са оплаквали загубата на предишния си живот, трети сигурно са се измъчвали от носталгия по дома от детството си и близките си, които са ги обичали заради самите тях, а не заради ползата, която могат да допринесат. Поне една е изпитвала сърдечна болка като моята, била е принудена всеки ден, когато се събужда, да прогонва мисълта за мъжа, когото обича. Почти мога да ги почувствам около мен, когато отпускам лице в ръцете си. Почти мога да помириша страха им по дървото на поставката за книги. Струва ми се, че ако близна излъсканата повърхност, ще вкуся солта на сълзите им.