— Не си ли весела? — кралят ме посреща в галерията пред параклиса. Той, заедно с приятелите си зад него — братът на кралица Джейн, чичото на кралица Ан, братовчедът на кралица Катрин — аз, с дамите ми зад мен. — Не си ли весела в утрото след сватбата си?
Моментално се усмихвам широко.
— Много съм весела — заявявам решително. — А вие, ваше величество?
— Можеш да ме наричаш „милорд съпруже“ — казва той, поема ръката ми и я смачква между извивката на дебело подплатената си жилетка и украсения с бродерия ръкав. — Ела с мен в личния ми кабинет — казва небрежно. — Трябва да поговоря с теб насаме.
Пуска ме, за да се облегне на един паж и бавно да закуцука напред. Следвам го през голямата чакалня, където стотици мъже и жени са се събрали да ни видят как минаваме, през залата за аудиенции, където още десетки чакат с прошения и искания, и влизаме в личните му покои, където се допускат само придворните. На всяка врата още хора се отдръпват, след като им е отказан достъп до стаята, към която тя води, докато оставаме само кралят и Антъни Дени, двама писари, двамата му пажове, шутът му, Уил Сомърс, две от дамите ми, и аз. Това означава за него да е насаме със съпругата си.
Спускат го в големия му стол, който изскърцва леко под тежестта му, поставят под крака му столче, за да се подпре, после го увиват с плат. Той ми дава знак, че мога да седна близо до него, и отпраща всички с махване на ръка. Дени отива в дъното на стаята и се преструва, че разговаря със съпругата си, моята придворна дама Джоан. Сигурна съм, че и двамата са наострили уши, за да чуят всяка дума.
— Значи тази сутрин си весела? — иска да се увери Хенри. — Но аз те наблюдавах в параклиса и ми се стори мрачна. Виждам те през решетката на ложата си, знаеш ли. Мога да те следя и наблюдавам през цялото време. Бъди напълно сигурна, че винаги бдя над теб.
— Молех се, милорд.
— Това е хубаво — одобрява той. — Харесва ми, че си истински благочестива; но искам да бъдеш и щастлива. Кралицата на Англия би трябвало да бъде най-щастливата жена в християнския свят, както и най-благословената. Трябва да покажеш на света, че си весела в утрото след сватбата си.
— Весела съм — уверявам го. — Наистина съм.
— Видимо щастлива — подтиква ме той.
Показвам му най-ослепителната си усмивка.
Той кимва одобрително.
— А сега имаш работа за вършене. И трябва да правиш всичко, което кажа. Сега съм твой съпруг, а ти обеща да ми се покоряваш — снизходителният му тон ми подсказва, че това е шега.
Вдигам поглед към него.
— Ще се постарая да бъда много добра съпруга.
Той се изкисква.
— Ето заповедите ми: трябва да поръчаш на кроячите и шивачките да донесат красиви дрехи и платове, и трябва да си поръчаш безброй рокли — казва. — Искам да те виждам облечена като кралица, а не като бедната вдовица Латимър.
Издавам леко, престорено ахване и притискам ръце една към друга.
— Казаха ми, че обичаш птици? — пита той. — Пъстри птици, пойни птички.
— Наистина обичам — казвам аз. — Но никога не можех да си позволя да си купя.
— Е, сега вече можеш — казва той. — Ще кажа на капитаните на корабите, които плават надалече, че при завръщането си трябва да носят птички за теб — усмихва се. — Това може да бъде нов данък върху пренасянето на товари с кораби — птички за кралицата. А сега имам нещо за теб — той се обръща, щраква с пръсти и Антъни Дени пристъпва напред и слага на масата тежка кесия и една кутийка. Хенри ми подава първо кутийката. — Отвори я.
Това е великолепен рубин, изсечен във формата на малка плочка, върху семпла златна халка. Прекалено голям е за пръстите ми, но кралят го плъзва върху палеца ми и се възхищава на червеното сияние.
— Харесва ли ти?
— Влюбена съм в него.
— А има и още, разбира се. Поръчах да ги изпратят в покоите ти.
— Още ли?
Наивността ми му се нрави.
— Още накити, скъпа. Ти си кралицата. Имаш цяла съкровищница със скъпоценности. Можеш да си избираш да носиш различни през всеки ден от годината.
Не се налага да се преструвам на възхитена.
— Наистина обожавам красивите неща.
— Те подхождат на красотата ти — казва той мило. — Пожелах да те окича с кралските скъпоценности още откакто те видях за пръв път.
— Благодаря ви, съпруже. Толкова много ви благодаря.
Той се изкисква.
— За мен ще бъде огромна наслада да ти подарявам разни неща. Изчервяваш се като малка роза. Тази кесия със злато също е за теб. Харчи я за каквото ти харесва, а после ела да ми поискаш нова. Скоро ще имаш собствени земи и ренти, и доходи. Твоят стюард ще ти покаже списък на всичко, което ще притежаваш. Ще бъдеш жена със собствено състояние. Ще получиш всички земи на кралица-консорт и замъка Бейнардс в Лондон. Ще разполагаш с цяло състояние на твое име. Това е само началото, само малък прилив на средства.