— Ще ми се и аз да преживея такъв прилив — отбелязва Уил Сомърс. — По някаква причина все случвам на отлив.
Мъжете се разсмиват, докато аз, незабелязана, претеглям кесията в ръката си. Тежка е. Ако са златни монети (а предполагам, че са), това е истинско малко състояние.
Кралят поглежда пажа си и казва:
— Дайте ми списъка.
Младият човек се покланя и му подава навит на руло лист хартия.
— Това са мъже и жени, които искат да служат в домакинството ти — казва кралят. — Отбелязал съм онези, които бих желал да приемеш. Но за повечето постове можеш да избереш когото ти е угодно. Искам да бъдеш щастлива в покоите си и сама да избираш с кого да се забавляваш.
Право на кралицата е да избира сама дамите си. Те са с нея денонощно. Съвсем логично е те да са нейни приятелки, роднини и фаворитки. Не би трябвало кралят да съставя списъка.
— Предполагам, че ще одобря изборите ти — казва той. — Сигурен съм, че няма да има никой, когото не одобрявам. Имаш такъв прекрасен вкус, със сигурност ще избереш дами, които ще бъдат истинско украшение за твоя и за моя двор.
Свеждам глава.
— Но трябва да са красиви — поставя условие той. — Погрижете се за това. Не искам разни грозници.
Не коментирам по никакъв начин плана му да избирам за свои компаньонки жените, които ще са приятни на него, и изведнъж той стисва ръката ми:
— Ах, Кейт, ще се разбираме добре заедно. Днес следобед ще отидем на лов, и ти ще седиш при мен.
— С огромно удоволствие — казвам. Копнея да се кача на коня си и да яздя с ловците. Нуждая се от усещането за свобода, което поражда язденето зад хрътките, да ги следвам натам, накъдето ги води дирята, да се движа бързо, отдалечавайки се от големия дворец, но знам, че няма да бъде така. Ще трябва да седя в кралския заслон до краля и да гледам как подкарват елена към нас, за да може Хенри да стреля със зареден лък от мястото си. Пред него ловците ще подкарат и избутат елена напред. Зад него един паж ще вземе заострената стрела и ще я зареди в арбалета. Кралят само ще се прицели и ще стреля. Той превръща един лов, с риска и опасностите, които крият полето и гористите местности, в клане на животно във ферма, в касапница. Кралският лов, който някога беше истинско вълнуващо зрелище, се е превърнал в кланица, където животните са подкарвани и избивани. Но това е всичко, на което е способен сега. Мъжът, когото си спомням като кентавър, като ловец, който сменяше три коня един след друг само в един ден, изтощавайки ги, се е принизил до убиец, отпуснат в стол, победен от старост и лошо здраве, докато по-млад мъж зарежда лъка му.
— Толкова ще бъда щастлива да седя до вас — лъжа аз.
— И ще се научиш да стреляш — обещава ми той. — Ще ти подаря твой собствен малък арбалет. Трябва да споделяш развлечението. Трябва да изпиташ удоволствието от повалянето на плячката.
Опитва се да бъде мил с мен.
— Благодаря ви — казвам отново.
Той ми показва с кимване, че трябва да тръгвам. Изправям се на крака и се поколебавам, когато ми прави знак да се приближа към него и вдига едрото си кръгло като месечина лице. Той е като малко дете, което доверчиво предлага целувка. Слагам едната си ръка на масивното му рамо и се навеждам. Дъхът му е ужасно противен — все едно да оставя някоя хрътка да пъхти в лицето ми, но аз не трепвам. Целувам го по устата, срещам погледа му и се усмихвам.
— Най-скъпа моя — казва той тихо. — Ти си ми най-скъпата. Ще бъдеш моята последна и най-скъпа съпруга.
Толкова съм трогната, че се навеждам отново и допирам буза до неговата.
— Върви да си купиш разни красиви неща — нарежда ми той. — Искам да изглеждаш като възлюбена съпруга и най-прекрасната кралица, която Англия е познавала.
Излизам от стаята малко замаяна. Ако изглеждам като обичана съпруга, това ще е за пръв път. За втория си съпруг, лорд Латимър, бях партньорка и помощница, човек, който да пази земите му и да възпита децата му. Той ме научи на нещата, които му беше нужно да знам, и се радваше да ме има до себе си. Но никога не ме глезеше, нито ми правеше подаръци, нито се интересуваше как ще изглеждам пред другите. Замина и ме остави в ужасна опасност, очаквайки от мен да служа като комендант на замъка Снейп, уверен, че ще ръководя хората му в негово отсъствие. Бях негова заместница, не негова любима. Сега съм омъжена за човек, който ме нарича своя любима и се чуди как да ме глези.