Кралят ми подарява ново ездитно животно, прекрасна дореста кобила, и кученце — възхитителен шпаньол с лъскава светлокафява козина. Водя го навсякъде със себе си и той седи в краката ми дори когато отивам в параклиса сутрин. Никога преди не съм имала куче, което да не е предназначено за работа, само ловните хрътки в конюшните в Снейп, или препускащите насам-натам овчарски кучета.
— Ти си най-големият безделник на света — казвам му. — Как можеш да се понасяш, когато единственото ти задължение е да служиш за украса?
— Много е сладък — съгласява се Нан.
— Пуркуа беше мило създание — отбелязва Катрин Брандън.
— О, какво беше Пуркуа? — питам.
— Кучето на Ан Болейн — Нан се намръщва на Катрин. — Изобщо не беше като нашия малък Риг тук.
— Има ли нещо ново? — питам раздразнено. — Има ли нещо, което аз правя, и което някоя от тях да не е правила вече?
Катрин изглежда смутена.
— Часовниците ти — казва ми Нан с лека усмивка. — Ти си първата кралица, която обича часовници. Всички златари и майстори на часовници в Лондон са на седмото небе.
Предстои дворът да тръгне на път, както всяко лято. Не мога да си представя как трябва да опаковаме всичко и да се местим всяка седмица, понякога само след няколко дни престой, от една къща в друга, където от всичките ни слуги ще се очаква да разтоварват мебели, гоблени и сребърни съдове и прибори, и да създават кралски двор в нова къща. Как се очаква да знам какви дрехи да си приготвя? Откъде да знам какви накити да взема? Дори не знам как да вземат достатъчно чаршафи за леглата.
— Няма нищо, за което трябва да се безпокоиш — казва Нан. — Наистина нищо. Всички слуги са местили домакинството на кралицата десетки пъти, стотици пъти. Единственото, което трябва да правиш, е да яздиш редом с краля и да изглеждаш щастлива.
— Но всичкото това спално бельо? И всички дрехи! — възкликвам.
— Всеки си знае ролята — повтаря тя. — Не е нужно да правиш нищо друго, освен да отиваш там, където ти казват.
— Птиците ми?
— Соколарите ще се погрижат за тях. Ще пътуват в отделна каруца зад соколите и ястребите.
— Накитите ми? — питам.
— Аз се грижа за тях — казва тя. — Правила съм това с години, Кат, честно. От теб се иска само да яздиш до краля, ако държи да си с него, и да изглеждаш красива.
— А ако не ме иска?
— Тогава яздиш с компаньонките си и началника на конницата си.
— Дори още нямам началник на конницата, не съм запълнила всички постове в домакинството си.
— Ще ги назначаваме, докато пътуваме. Не може да се каже, че няма кандидати! С нас ще пътуват всички писари и по-голямата част от придворните. Тайният съвет се събира където се случи да е кралят; не изоставяме двора, вземаме всичко със себе си.
— Къде отиваме?
— Първо в Оутландс — казва тя със задоволство. — Мисля, че това е един от най-хубавите дворци, на реката, новопостроен, по-прекрасен от всички други. Там много ще ти хареса, а и в спалните не витаят призраци.
Дворецът Оутландс, Съри
Лятото на 1543 г.
Нан е напълно права: дворът се разделя и сформира отново със заучена лекота, а аз се влюбвам в покоите си в двореца Оутландс. Той е построен на реката близо до Уейбридж като дворец за медения месец с Ана от Клев, така че Нан не може да твърди, че съвсем не е населен от призраци. Скръбта и разочарованието на Ана от Клев се долавят във всеки вътрешен двор. Нейната придворна дама, Катрин Хауард, се омъжила триумфално за краля в тукашния параклис; представям си как я е преследвал, задъхано изричайки нежни думи, куцайки възможно най-бързо през прекрасните градини.
Дворецът е построен с камък от абатството в Чъртси: всеки прекрасен каменен блок от пясъчник е съборен от мястото, където бил посветен Богу, за да стои там за вечни времена. Сълзите на вярващите сигурно са падали в хоросана; но никой не мисли за това сега. Дворецът е огромен и слънчев, близо до реката, проектиран като замък с кула във всеки ъгъл и огромен вътрешен двор. Моите покои гледат на юг, и са слънчеви и светли. Покоите на краля са в съседство с тях и той ме предупреждава, че може да влезе по всяко време, за да види какво правя.
През следващите няколко дни ние с Нан съставяме списъка на постовете в домакинството ми и започваме да ги запълваме с избраниците на краля, с наши приятели и роднини, а после, след като сме удовлетворили всеки, който има претенции към мен — с онези, на които искаме да помогнем да се издигнат. Поглеждам списъка, подготвен от Нан и нейните приятели, които подкрепят религиозните реформи. Настаняването им на служба в домакинството ми в двора и в покоите ми като мои компаньонки подсилва числеността им точно в момента, когато губят подкрепата на краля.