— Този силен вятър — засуети се тя — ще ни вдигне всичките от този остров и ще ни запокити във водата!
— Шумно е — съгласи се Шарлот. От часове всички в къщата говореха високо, за да се чуят в общата суматоха. — Но всички ще си бъдем тук, когато всичко свърши.
Мери настани Шарлот да седне и започна да сресва косите й с изкусна сръчност. Бързите й черни пръсти летяха, направи малък свободен възел отзад на главата на Шарлот, докато страничните й коси отпред се къдреха свободно около лицето. Точно когато закрепваше воала Дебора влезе бързо в стаята с кошница розови цветя, подобни на орхидеи.
Макар да бе очарована от подаръка, тя се опасяваше, че момичето бе поело огромен риск, за да ги набере.
— О, Дебора — прошепна тя — толкова са красиви! Не си излизала навън, за да ги събереш, нали?
Дебора срамежливо се усмихна. Тя беше дребна, със светла коса и нежни черти, обещавайки един ден, когато порасне да стане красива.
— О, не. Не бих посмяла да предизвиквам Патрик, защото за такова нещо би ме заключил в стаята и накарал да прочета цялата глава Левит на глас!
Шарлот се усмихна, научавайки за метода на възпитание на Патрик. Знаеше, че той би предпочел тя да мисли, че е далеч по-суров.
— Тогава от къде взе тези цветове? — попита тя, докато Мери умело ги подреждаше по края на воала.
— Нора ги взе — прошепна Дебора почти без дъх, очевидно благоговееше пред смелостта на другите момичета. — Когато първия път отиде да търси Мати. Нали я познаваш, маймуната…
Внезапно безпокойство разтърси Шарлот.
— Първия път? — отекна гласът й. Мери застана неподвижна, ръцете й застинаха във въздуха. Слушаше със същия интерес както Шарлот.
— Няма да се разприказваш, нали? Нора вече е чела Левит-а пет пъти, така че Патрик може да я накара да прочете целия Стар Завет, ако разбере!
Шарлот и Мери се спогледаха.
— Дебора — каза спокойно Шарлот, опитвайки се да не изплаши хрисимото момиче — искаш да кажеш, че Нора е излязла в бурята не само веднъж, а два пъти?
Благите очи на Дебора се напълниха със сълзи.
— Навлякох й бела, нали?
— Дебора — настоя Шарлот.
— Да! — Дебора изплака. — Тя е навън, молих я да не излиза, но тя каза, че не може да остави Мати да умре по време на бурята.
Шарлот заговори тихо на Мери-Кеч-Мъч-фиш.
— Иди и кажи на капитан Тревърън за това. Някой трябва да настигне Нора и да я върне.
Мери кимна с глава и изхвръкна от стаята.
Светът сякаш притъмня, докато Шарлот седеше и слушаше свирепите страховити писъци на вятъра. Вероятно долу настъпи голяма суматоха, когато Патрик вероятно бе разбрал, че едно от момичетата е нарушило заповедите му и е рискувало живота си, но Шарлот нищо не чуваше.
Сигурно бе минал половин час, когато Джакоба дойде да я вземе, носеше свещник в едната си ръка. Беше много сериозна, като че ли имаше погребение в господарската къща, а не сватба.
— Намериха ли я? Върнаха ли Нора?
— Тя и онази проклета маймуна се върнаха преди пет минути — каза Джакоба, докато я извеждаше от господарската стая, а след това през коридора. — Зверчето е в безопасност, но съм сигурна, че женихът в този момент чете лекция на г-ца Нора, за която ще си спомня дори когато стане на сто години.
Шарлот въздъхна. Съжаляваше Нора, тъй като сама бе изпитала яростта на Патрик веднъж или дваж. Ако трябва да се съди от собствения й опит, момичето щеше да се отърве с циреи на ушите си.
Когато заедно с Джакоба стигнаха в главния салон, където бяха поставени свещи, разпръскващи мека, трептяща светлина, Нора се бе сгушила до пианото, подсмъркваше, прилична на птичка с проскубани пера. Дебора, Джейн и Стела бяха я наобиколили предано в подкрепа, макар да бяха единодушни, че Нора беше постъпила безразсъдно, като бе напуснала къщата заради една маймуна.
Младоженецът не бе изглеждал никога толкова зловещ. Гневно погледна Шарлот, сякаш приканвайки я да го порицае за наказанието на момичето, но тя не отговори на предизвикателството. Той не бе употребил сила, а и островът беше негово владение. Естествено като опекун той имаше право да издава заповеди и очакваше от тях да ги изпълняват.
Гидиън бе застанал някак треперещ пред камината, облечен в дрехи доста по-големи, защото нямаше свои собствени и държеше малък молитвеник. Извехтялото томче му бе дадено от Джакоба скоро след като бе дошъл в съзнание, тъй като беше загубил своето в морето.
Шарлот и Патрик заеха местата си пред него. Шарлот беше свенлива и се чувстваше неловко като всяка девица — невеста, а Патрик бе изправен до нея. С ъгълчето на окото си Шарлот видя, че челюстите му очертават една мрачна и строга линия.