Шарлот се протегна и хвана момичето за ръката.
— Не, мила моя. Няма да бъдем убити. Джакоба преувеличаваше — стените на къщата са така здрави, както и самият остров.
— Мисля да попеем — предложи Стела.
— О, господи! — оплака се Джейн — не ви ли стига, че се спасяваме от урагана в една плесенясала маза, в компанията на маймуна? Трябва ли и твоето виене да слушаме?
Шарлот се усмихна.
— Защо да не се забавляваме — каза тя и повдигна рамене. В следващия миг те всички запяха с все сила глупави песнички, разбира се, с изключение на Джакоба, а също и на маймуната.
Скоро дойдоха мъжете, всички, освен Патрик и г-н Кочран. Донесоха одеяла и още свещи, а така също и кошници с храна и гюмове, пълни с вода.
Минаха доста часове докато вятърът утихна и голямата къща престана да трепери из основи. Шарлот лежеше будна върху голям кош, плътно завита в одеялото си. Чу вратата да се отваря със скърцане.
— Свърши — чу тя Патрик да казва изморено.
Тя се надигна, отмести одеялото и отиде при него.
— Добре ли си?
Той отмести поглед и видя как мускулът в основата на гърлото му се огъна:
— Да — пресипнало отговори — нищо не е останало от реколтата захарна тръстика, а така също и от помощните постройки.
Шарлот сложи нежно ръце върху раменете му, които бяха стегнати под скъсаната му и мръсна сватбена риза. Тя му каза с очи, че иска да му помогне да забрави унищожената реколта и всички щети, поне тази нощ.
Желая те, призна само с поглед той.
— Всички — изкомандва г-н Кочран с весел глас — обратно в меките легла! Най-лошото свърши.
Патрик дълго стоеше и гледаше надолу към Шарлот, взе ръцете й в своите, повдигна ги към устните си и целуна кокалчетата. Бяха сами, дори маймуната си бе отишла, когато той прошепна:
— О, г-жо Тревърън, защо си толкова красива?
Тя плъзна ръце около слабия му кръст.
— Нямам обувки — прошепна тя, отминавайки въпроса му, защото не знаеше какво да отговори.
Той се засмя, когато повдигна подгъва на полата й и видя десет пръста да блестят като алабастър на мъждукащата светлина на свещите.
— Напомни ми да ти прочета конско за неподчинението ти — каза той, грабна я на ръце и пое към изхода.
— Като стана дума за това… — започна Шарлот намръщена.
Усети го да въздиша, докато я носи нагоре по каменните стълби, а от там през централната част на огромната очукана от вятъра къща.
— Ако смяташ да ми се караш, защото съм крещял на Нора, жено, спести си приказките. Ако бях оставил да й се размине, излагайки се така на опасност, то това би накарало другите да се отплеснат накъдето си искат и много вероятно да бъдат убити. Има моменти, мила моя, когато целесъобразността трябва да надделее над по-благите способи.
Шарлот не можеше да не се съгласи с доводите му. В момент на бедствие животът на всеки на острова зависеше от взаимодействието помежду им, а можеше да има само един водач. Несъмнено само Патрик можеше да бъде такъв.
Палаво се притисна в шията му, докато я носеше през тъмната къща.
— Съжаляваш ли, че се ожени за мен? — леко го подразни тя.
— Точно сега — отвърна Патрик докато се изкачваше бързо по стълбите — аз съм щастлив, че си ми жена. Повече от всякога искам да се загубя в теб, Шарлот, и мога да го направя с чисто сърце, защото този път ти наистина си г-жа Тревърън.
Тя загриза лоба на ухото му.
— Да, наистина съм.
— Не ме дразни — предупреди я той, докато с бутане отвори вратите на господарския апартамент и то не с особено нежно движение на крака. — Вече съм твърд като централната мачта на ветроход и едва ще успея да те занеса до леглото и ще те обладая.
Шарлот потрепери с палаво предчувствие. Само в тази област от съвместния им живот тя с желание се покоряваше, поне за малко.
— Тогава трябва да бъдеш задоволен веднага, капитане, така че да можеш да ме любиш хубаво.
Той я сложи да стъпи и вдигна брадичката й с ръка.
— Ти си чародейка — каза той с глас, дрезгав от емоция и мъжки нагон. — Самото докосване, самата близост кара кръвта ми да заври във вените. Какво направи с мен, Шарлот Тревърън?
Тя разкопча бричовете му, копче по копче, бавно-бавно, спираше, обхващаше го с ръка и слушаше неволните му страстни стонове. Накрая обърна гърба си към него с безмълвно указание да разкопчае роклята й, а той, подчинявайки се, бе доста непохватен.
Когато роклята бе свалена, Шарлот се освободи от фустата, камизолата и пликчетата. Патрик жадно се взираше в гърдите й, сякаш в транс, но все още облечен.
Шарлот нежно плъзна бричовете му по гладките, мускулести бедра, притисна го на един стол, без да съблече другите дрехи. Мъжествеността му се надигна към корема, висок и твърд, очакващ я.