Докато проверяваше оръдието, спасено от палубата на „Чародейка“ преди потапянето, Патрик установи, че изглежда всички оръжия бяха отстояли яростта на природата, и се замисли за собственото си състояние.
Загубата на реколтата от захарна тръстика щеше да се отрази на постъпленията му, както и наложилото се разрушаване на „Чародейка“, но той знаеше, че ще може да се възстанови и от двете бедствия след време с усилена работа. Рано или късно и приятелски кораб сигурно щеше да се появи на хоризонта, не без силните молитви на Роулинг. Той и Шарлот — Патрик се усмихна като си спомни каква тигрица беше жена му предната нощ — накрая ще отплават за Сиатъл, където ще направи нужното за построяването на нов плавателен съд. Имаше намерение да се разпореди за построяването на хубава къща в същата община, която да подслони жена му и детето му през дългите му пътувания. Така Шарлот щеше да може да вижда често семейството си, без да бъде в прекалена близост.
След уреждането на нещата в Сиатъл и двамата ще се отправят на посещение в Куейд Харбър. Шарлот можеше да гостува колкото желаеше, а Патрик щеше да пътува.
Той се облегна на студения метал на оръдието и усмивката му изчезна. Шарлот сигурно го дразнеше, когато се зарече, че ще си намери любовник, ако я остави сама. Не би се осмелила да направи това, нали?
Някак неловко си спомни как за първи път бе срещнал г-ца Шарлот Куейд. Тя беше на петнадесет фута над палубата на неговия клипер, облечена само в една пола, вкопчила се в такелажа. При следващата им среща тя бе дръзнала да отиде на сука в Риц, място, където един разумен ангел би се страхувал да стъпи.
Огън и жупел, помисли си Патрик. Ако тя бе рискувала при онези лудории, какво и кой би възпрял Шарлот да осъществи заплахата си и си намери друг мъж?
Вътрешно Патрик кипна. Самата мисъл, че Шарлот може да споделя ласки с друг мъж, освен него, бе непоносима. Въпреки че не беше от онези мъже, които се интересуваха от хорското мнение, той се ужасяваше от един неизбежен скандал. Всеки кораб, всеки дилижанс и фургон със слама щеше да разнесе мълвата за изменчивите чувства на Шарлот Тревърън, докато не остане клюкарка в западното полукълбо, която да не е запозната с подробностите.
Патрик изруга и се придвижи към следващото оръдие за оглед на повреди. Изражението му се проясни изведнъж, когато си представи бащата на Шарлот, легендарният Бригъм Куейд. Патрик дори не бе се запознавал с него, но знаеше достатъчно за Куейд, за да бъде сигурен, че Шарлот ще бъде заставена да се държи прилично докато е при него.
Кочран изкачи хребета и се почеса по главата, като видя капитана, който вече си подсвиркваше весело и се подготвяше да защитава малкото си царство.
— Какво те прави толкова щастлив? — запита първият помощник, леко запъхтян от изкачването. — Ето те на, загубил скъпо струваща реколта, изравнена със земята, и един господ знае каква още беда ще долети със следващия прилив…
— Забрави ли, че си взех булка? — прекъсна го Патрик, доволен, че се отклони от мислите си. — А снощи беше моята брачна нощ?
— Наистина забравих — каза Кочран и обърса челото си с обгорялата си, мускулеста ръка. Ушите му почервеняха, леко се закашля, след това неловко обърна поглед към морето. — Кога мислиш, че ще се появи, говоря за Раийм или който и да е онзи мръсник, дебнещ там някъде?
Патрик издърпа палмови клони и други отломки от най-голямото оръдие.
— Вероятно след настъпването на нощта — отговори той. — Бедата обикновено настъпва точно, когато човек току-що се е изправил на крака след предишно злощастие, Кочран. И ти знаеш това, нали?
Кочран плю настрана.
— Момчетата са готови, капитане. Погрижих се за това. — Замълча, леко и неловко се закашля. — Какво ще правим с жените? Няма ли да ги скрием някъде? В края на краищата, ако е Раийм, това ме кара да настръхвам и косата ми да се изправя, та той идва да вземе Шарлот.
Ярост се надигна в гърдите на Патрик, но той веднага я обузда. Ако се бе налагало някога да държи буден ума си, то бе точно сега. Кимна в мрачно съгласие и си спомни предупреждението на Халиф, че пиратът няма да си намери място, докато не си възвърне това, което смята, че му се полага.
— Раийм е — каза той. Въздъхна, размърда рамене, за да се освободи от напрежението, което навързваше мускулите му. — Да, ще трябва да се опитаме да скрием жените. Един господ само знае дали те ще стоят скрити.
— Не ще рискуват да получат порицанието на Нора — каза Кочран, сякаш наистина вярваше в такива глупости.
— Обръщал ли си внимание, Кочран, че нито едно от момичетата не ще се поколебае да се противопостави на заповедите ми, ако това им харесва. Понякога ми се иска да съм от онези, които биха сложили жена на коляното си и я наплескат. Изглежда това е единственият метод, на който може да се разчита, за да държиш тези същества под контрол, факт е обаче, че не ми дава сърце да го направя.