Ако той разбереше какъв огромен откуп би могъл да поиска за нея, това можеше да бъде началото на неприятностите й, а не края им.
Той донесе димящата чаша кафе до леглото и я поднесе, а Шарлот протегна ръка, но внимателно, за да не размести одеялото.
— Шарлот — произнесе Патрик, замислен над името, сякаш то представляваше някаква древна загадка, която се опитваше да разреши. — Шарлот коя?
Просто Шарлот — отговори тя, след като отпи предпазливо глътка от силната, гореща течност, която й бе дал.
Той присви за момент виолетово-сините си очи и Шарлот помисли, че се подготвя да спори, но после като че ли промени намерението си. Вместо това, я дари с още една от ослепителните си усмивки.
— Затрудняваш положението извънредно много — любезно й каза той. — Започвам да се питам дали да те продам, когато влезем в пристанището, или да те подаря на приятеля си Халиф за харема му.
Шарлот едва не изпусна чашата си.
— Отвратително е от твоя страна да се шегуваш за подобни неща. Не мислиш ли, че и това, което ми се случи, е напълно достатъчно?
Патрик театрално завъртя очи.
— Не стига, че си малка апетитна празноглавка и много, много приятелски настроена нощем, когато един мъж прави всичко възможно, за да заспи…
Чашата изтрополя на нощното шкафче, когато Шарлот я остави.
— Моля?
Той се разсмя и скръсти красивите си, мускулести ръце.
— Знаех си, че това ще изостри вниманието ти. Ти и аз си спахме заедно снощи, скъпа Шарлот и проклет да съм, ако не кажа, че ти протегна ръка, за да сграбчиш една закръглена част от анатомията ми.
За първи път в живота си и, както искрено се надяваше, за последен, Шарлот се изчерви толкова силно, че лицето я заболя.
— Никога не бих направила подобно нещо — изсъска тя.
Патрик се усмихна.
— Напротив. Направи го. Просто имаш късмет, че съм джентълмен, това е всичко.
Шарлот не можеше да повярва на безочието му, то явно нямаше граници. Г-н Патрик Тревърън определено мъжът, около когото беше кроила толкова много, прекрасни мечти в продължение на десет дълги години. Цветистият й речник, насъбран по лагерите на работниците, моментално се възвърна в паметта й.
— Не смей да се наричаш джентълмен в мое присъствие, ти, мръсен дървеняк такъв… ти, нещастно изчадие на магарето на дявола…
Патрик отново избухна в смях и се преви в нисък поклон.
— Моля, винаги на вашите услуги, госпожице Шарлот Безименна. Не е нужно да ме обсипвате с вашите благодарности!
— Изчезвай оттук! — изкрещя Шарлот.
— Тази е моята каюта — съвсем спокойно отговори Патрик. — Ако някой ще изчезва, богиньо, то това ще бъдеш ти.
— С удоволствие! Само ми дай някакви дрехи и ще се изпаря толкова бързо, че ще помислиш, че само съм ти се привидяла на сън!
Яростта й явно забавляваше Патрик, което я ядоса още повече.
Свирукайки, той отвори един шкаф в ъгъла на стаята и извади черен брич и широк, кожен колан. Подхвърли ги към нея и те се проснаха на леглото.
— Панталон? — попита тя.
Патрик се усмихна.
— Съжалявам, ако няма да свършат работа, скъпа Шарлот. Тъй като не нося рокли, не ми се е случвало да намеря причина да ги разхождам в шкафа на кораба си.
Шарлот затвори очи и бавно преброи до десет, преди да се успокои достатъчно, за да заговори на капитана с възпитан тон.
— Ако бихте били така добър, да ми осигурите няколко минути уединение?
— Разбира се — благосклонно отвърна той, но не излезе, а само обърна широкия си, властен гръб.
Като използва одеялото за палатка, Шарлот нахлузи брича, който се оказа твърде широк в талията и тесен в ханша, вкара вътре краищата на ризата, с която беше спала и затегна колана. Чувстваше огромна нужда да се възползва от нощното гърне, но нямаше да направи това докато г-н Тревърън беше в стаята.
— Къде сме? — запита вместо това, като се приближи до филистрина и погледна навън. Видя тюркоазна вода, брегове, които блестяха така бели, че я зашеметиха и просторен дворец, ограден от пустиня от снежен пясък. — Има ли американско посолство тук?
Патрик отговори на въпросите й в обратен порядък.
— Страхувам се, че не, богиньо. Колкото до местонахождението ни, намираме се на един хвърлей място от палата на султана на Риц. — Тя по-скоро усети, отколкото видя как погледът му я докосна. — Не бих ти препоръчал да скочиш във водата и да зацапуркаш към брега, защото около кораба обикалят сигурно най-малко стотина акули, в очакване да им хвърлят остатъците от манджите в кухнята.