Выбрать главу

Кочран се усмихна и потупа Патрик по рамото.

— Не се упреквай толкова, капитане. Времената се менят, и мъжете със здрав дух знаят, че жените са, за да бъдат обичани, а не наранявани.

Патрик се усмихна, не можеше сега да гледа философски на управлението да домакинството. А какво ли би се случило, ако един ден, като се върне от плаване разбере, че Шарлот е приютила друг мъж между меките си бедра, дарила е в утеха гърдите си на друг?

Страхуваше се повече от постъпката си при такива обстоятелства, отколкото от самата измяна.

— Видял ли си жена ми тази сутрин? — попита той след кратко мълчание, остави оръдието зад себе си и заслиза надолу по склона към къщата.

— Аха — отговори Кочран. — Тя отиде заедно с другите да помагат в селото.

— Е, върни ги веднага — измърмори Патрик и си помисли колко лесно би било за Раийм, или който и да е друг, да стигне с гребане до брега, да грабне жена му и момичетата, както са сред мирните селяни.

— Ще ме извиниш ли, сър? — отвърна Кочран и закрачи в крак с Патрик. — Ти ги върни. По-скоро бих се сбил с глутница вълчици, отколкото на тях да разпореждам.

Патрик изруга, но не даде втора заповед на Кочран. Влезе в каменната конюшня, която, както и къщата бе издържала на бурята, оседла дорестия си кон и за втори път през този ден се отправи към селото.

Дебора си пое дъх и нададе ужасяващ писък, когато заедно с Шарлот, другите момичета и Мери-Кеч-Мъч-фиш пристигнаха в селището на другия край на острова.

Шарлот бе изненадана, че прислужницата бе говорила така спокойно за наводнението, когато бяха на верандата сутринта. Там, където преди бе имало колиби, сега имаше само кратери в земята, дупки, пълни с вода.

Възрастни жени бяха накацали по скалите, виеха оплаквайки, а бебетата ревяха. Мъжете бяха заети с поправянето на рибарските лодки, докато младите жени събираха листак и здрави, жилави клони и ги нареждаха на купи по високите места.

— Боже мили — въздишаше Шарлот. — Какво опустошение…

— Какво ще правим? — попита Дебора, а красивите й сини очи бяха изпълнени със сълзи и съпричастие.

Шарлот отвори уста да каже нещо, но преди да изрече и дума, Джейн овладя положението.

— Заедно със Стела и Нора ще помогнем с намирането на още строителен материал. Шарлот, ъ-ъ, г-жа Тревърън, ще бъде вероятно най-добре, ако вие с Дебора помогнете при бебетата. Дебора обича малките дребосъчета и умее да ги забавлява, а не мисля, че Патрик би искал младата му жена да ходи из джунглата.

— Моля те, наричай ме Шарлот — каза г-жа Тревърън хладно. — А тук едва ли имат място възгледите на Патрик за женското поведение. Ще гледам малките, но не защото искам да се въртя на пръсти около съпруга си. Обичам децата, а това за мен е достатъчно основание.

Джейн се усмихна и Шарлот в този момент разбра, че бяха станали приятелки за цял живот.

— Е, хайде тогава — каза тя — да запретнем ръкави и да се опитаме да бъдем полезни на тези хора.

Въпреки врявата на бабите, които оплакваха селото, макар нито една жертва да не бе дадена, и плачът на гладните бебета, моментът беше щастлив за Шарлот. Събра пълничките бебета, радваше се на тъмните им, красиви личица, обичаше невинността им. Заедно с Дебора обърсаха сълзите им, дадоха им кокосово мляко вместо кърмата, която заетите им майки не можеха да им дадат.

Междувременно Джейн, Стела и Нора събираха листак и дебели лозови и други клони с работоспособност, неотстъпваща на тази на местните жители. Всички се чувстваха доволни от себе си, когато внезапно пристигна Патрик, яздейки по пясъка, явно с някаква мисия.

С по едно въртящо се бебе във всяка ръка Шарлот си проправи боса път по калните пътеки на селото и отиде да го посрещне. Хубавата кожа на седлото му изскърца, когато се обърна, за да огледа морето, след това отново срещна погледа на Шарлот.

Изражението му, първоначално мрачно, видимо се подобри.

— Не трябва да си тук. Опасно е.

Шарлот повдигна скимтящите бебета нагоре на раменете си и леко се засмя.

— О, Патрик, всичко е опасно. Ако те слушам, ще трябва само да стоя в салона всеки божи ден, да шия и да те очаквам да се завърнеш у дома от някое огромно приключение.

Патрик изкусно преметна крак през седлото, слезе от коня и застана с лице към Шарлот.

— Това наистина ли би било така ужасно? — запита сериозно той.

Болка присви сърцето на Шарлот, непоносимо сладка. Колко силно обичаше този мъж, а как силно желаеше да не е така!