— Да, Патрик — отговори с нежен глас тя. За мен би било все едно, да съм хвърлена в затвор.
Той въздъхна, този неин съпруг, протегна са и взе по-тежкото бебе в ръката си.
— Никога не ще разбера, защо да си в безопасност означава толкова малко за теб — съгласи се той.
Тя протегна ръка и прекара връхчетата на пръстите си по копчетата на ризата му, доволна от едва доловимото потрепване, с което й отговори.
— Ако наистина искаш да ме предпазиш, Патрик — тихо го подразни тя с палав глас — може би ще трябва да престанеш да ме любиш. Понякога наистина мисля, че ще умра от наслада. — Шарлот замълча, наклони се по-близо до него, като съзнаваше, че думите й вече го бяха възбудили, а той нищо не можеше да стори. — Ще ти кажа, капитане, сърцето ми почва лудо да бие и не мога дъх да си поема и разсъдъкът ми заминава нанякъде. Просто не е безопасно!
— Спри — намръщи се той. Докато говореше, вратът му започна да почервенява.
Шарлот се засмя, а Патрик изруга, щом голото бебе направи едно разпростиращо се петно върху предната част на ризата му. Тя все още се смееше, когато той измърмори друга ругатня, тръсна бебето в ръцете й, и закрачи към приливното езеро да се измие.
Когато се върна и застана до нея, Патрик беше гол до кръста. Беше изплакнал ризата и кожата си със солена вода. Дрехата висеше наблизо, на един клон.
Шарлот го погледна, изстрада няколко остри спомени от предишната нощ и почувства стягащо я усещане в дълбините. Отмести очи.
Патрик работеше неуморно както всички цяла сутрин, помагайки да построят новите колиби на височината над старото село. По обяд обаче, след още един тревожен поглед към хоризонта, той нареди на момичетата да се върнат обратно в къщата и им каза да стоят настрана от брега и да се скрият на определеното място веднага щом стигнат в дома. След това взе изсъхналата си риза, метна Шарлот на гърба на коня и се качи зад нея.
— Какво става? — запита тя заинтригувана, почувствала остра бдителност у него.
Конят затанцува неспокойно под тях, докато Патрик говореше не на жена си, а на селяните. Той се обърна към тях на родния им език, а думите му ги разпръсна. Взеха бебетата, малките деца и шумните старици, и изчезнаха в зеленината.
— Гости — каза Патрик, взе малкия телескоп от кожения джоб зад седлото и го насочи към далечната синьо-зелена линия, където небето и морето се сливаха.
Сърцето на Шарлот многократно се преобърна. Тя примижа, без да може да види нищо повече, освен едно петънце да се клати на края на света.
— Това е добра новина, нали? Ако ще имаме компания, искам да кажа. Няма да си толкова мрачен, а сигурно Гидиън ще може да замине за Австралия и да започне да покръства.
— Гидиън? — отекна гласът на Патрик. Повдигна вежди и й подаде скъпия меден телескоп.
Шарлот не предложи отговор, а вместо това присви очи и погледна през стъклото. С известна трудност намери обекта, който го безпокоеше — един бавен зловещ кораб, без да развява обозначителен флаг на мачтата.
— Пирати? — пое дъх тя.
— Раийм — отговори Патрик, сякаш това нищо не значеше.
Шарлот неволно потрепери. Тя много добре си спомняше, че когато бе отвлечена от сука в онзи ужасен ден през юни, тя бе предназначена за подарък на пирата. Вместо това, разбира се, хората на Раийм я бяха загубили като залог на хазарт и накрая се бе озовала в кабината на Патрик Тревърън в един чувал от зебло.
— Трябва да е много отмъстителен човек — отбеляза тя с известна надменност в гласа, докато Патрик водеше коня извън селото и обратно надолу по плажа. — Не мога да си представя, как можа ти да изминеш целия този път само за една обикновена жена.
Патрик се засмя, гласът му потрепери тихо до ухото й.
— Ти не си обикновена жена, богиньо. Бих пътувал много по-далеч, само за да те взема. В това отношение поне не бих винил Раийм.
Въпреки опасността и общата сериозност на обстоятелствата, Шарлот почувства прилив на удовлетворение от думите на Патрик. През по-голяма част от времето той създаваше впечатление, че бърза да се отърве от нея, а сега фактът, че я дени толкова, дори бе готов да преплува моретата, за да я търси, беше ободряващ.
Беше романтично, като сцена от някоя от нейните мечти, да препуска по пясъка на кон в прегръдката на силния мъж, когото обича. Когато пристигнаха в конюшнята, Патрик беше вече много делови.
Прехвърли се през седлото, повдигна Шарлот и й каза със стегнат тон:
— Влез вътре и заеми мястото си при другите. Джакоба ще ти каже къде да отидеш.
— Бих ти предложила няколко места, където ти би могъл да отидеш — мило отвърна Шарлот — в пламъците, например.