— Шарлот — намръщи се Патрик, разкопча ремъка, издърпа седлото от треперещия гръб на коня. — Нямам нито време, нито търпение за пакостите ти. — Постави седлото на перилото на яслата и посочи къщата на Шарлот, като леко я тупна отзад, за да се раздвижи. — Върви — предупреди я той.
Тя въздъхна, искаше й се да е по-голяма и по-силна, за да може да предизвика Патрик на юмручен бой и да му разкървави носа, но тъй като това не можеше да стане, подчини се на заповедта му. Джакоба я чакаше вътре и веднага я поведе бързо през един коридор, водещ към тайна част от къщата, която Шарлот не бе посещавала досега.
Когато стигнаха края на коридора, Джакоба измести един шкаф. Показа се врата, която безшумно се отвори. Пантите бяха така добре смазани, забеляза Шарлот, че светеха в мрака.
Срещу прага се откри изненадващо приятна стая, снабдена с римски дивани, столове, свещници, обилна храна и книги. Нора, Дебора и Джейн седяха около масата, вглъбени в игра на карти. Цялата обстановка й напомняше за харема на Халиф. И на двете места имаше много удобства, бяха нещо повече от луксозни затвори.
— Ще играеш ли с нас, Шарлот? — нетърпеливо я попита Дебора, отмествайки се настрана, като направи място за новодошлата да придърпа стол до нея. Играем покер — сниши глас, сякаш си признаваше някакво прекрасно провинение. — Играем на вързано и вече загубих всичките си панделки в косите. Освен това ще трябва много да внимаваш, защото мисля, че Нора и Джейн лъжат.
Шарлот намери стол и се присъедини към кръга. Вместо да се обидят от обвинението, Нора и Джейн се развеселиха.
— Никога не си понасяла, когато губиш — каза Нора на по-малкото момиче.
Джейн бе седнала с подвит крак на стола, погълната от картите си.
— Нека не се караме, дами — замислено каза тя. — Може да стоим затворени в това място с дни.
Шарлот се изчерви. По много причини за всичко това вината беше нейна, за опасността, надвиснала над острова, за това, че тя и другите трябваше да се крият в стаи — скривалища. Тя започна всичко това с авантюрата си в сука през онзи ден, въпреки че й бяха казали да не излиза.
— Съжалявам — каза тя.
Четирите момичета я погледнаха озадачени и изненадани.
— Съжаляваш? — отекна гласът на Нора. — За какво?
— Всички ви изложих на опасност — призна Шарлот ужасена. — Онези пирати идват тук заради мен.
Очите на Нора се уголемиха от интерес, тя плесна картите си на масата и се подпря напред.
— Дразниш ли ни, Шарлот Тревърън?
— Нали? — попита колебливо Дебора.
— Търсят тебе? — настоятелно попита Джейн, като направи жест към външния свят, за да обозначи приближаващата се беда.
Шарлот кимна, преглътна и разказа неуверено перипетиите си от момента, в който бе отвлечена на пазара в Риц, до неотдавнашното й пристигане с обречения кораб „Чародейка“ до бреговете на острова.
— Изумително! — извика Стела, когато разказът свърши. — Това е така прекрасно!
— Сключвала си брак с Патрик два пъти! — размишляваше Дебора. — О, та това е най-романтичното нещо, което някога съм чувала.
Винаги прагматичната Джейн изсумтя неподобаващо за една дама и каза:
— Романтично? Сигурно се шегуваш. Развел се е с Шарлот в пристъп на засегнато честолюбие и то просто само с плясване на ръце и изричане на няколко глупави думи! Според мен нашият Патрик има нужда от някой и друг урок по добро държание.
Шарлот се усмихна, но не каза нищо. Мислеше усилено.
Джейн беше луда глава и като Шарлот беше родена да действа, а не да стои със скръстени ръце, да наблюдава, да чака и да се пази да не оцапа дрехите си. В изблик на вдъхновено прозрение Шарлот разбра, че Гидиън трябва да се ожени именно за това енергично, упорито, червенокосо момиче при условие, че Джейн го иска за съпруг. Тя притежаваше нужния дух за живот в Австралийските места, силата, решимостта и вродената сърдечност и благост, нужни на жената на един духовник.
— Защо си ме зяпнала така? — попита бъдещата мисионерка.
— Сватосвах те наум — призна Шарлот.
Нора са усмихна замечтано и леко въздъхна.
— Тя си пада по Били Пайпър — обяви Дебора с надут шепот и посочи към Нора с махване на ръката. — Той й бе специален пациент, когато всички бяха се разболели от треската.
Шарлот не беше изиграла дори и една ръка на карти, а вече се чувстваше затворена, неспокойна. Искаше да излезе, да бъде част от подготовката, да защитава острова и всичките му жители. Стана от стола и започна да крачи със скръстени ръце.
Другите без особена трудност проследиха мислите й, което съвсем не бе чудно, тъй като приближаването на пиратския кораб естествено присъстваше в съзнанието на всички.