Очите на Патрик пареха, само като си помисли, какво бе сторил на Шарлот, само защото я обичаше и желаеше. Каза си, че е от солената вода, плъзна се напред в измамливата, нежна прегръдка на морето и заплува. Движенията му бяха силни, тихи, целенасочени.
Лесно беше да проследи лодката, дори в тъмнината на нощта, защото леките плясъци на греблата по водата кънтяха в ушите на Патрик като гърмежи. Тихият, пиянски разговор на гребците му звучеше като крясъци.
Патрик продължи да плува, а образът на Шарлот беше пред очите му, измъчвайки го, тласкайки го напред.
Показа се на повърхността, на няколко фута от лодката откъм кърмата, но никои от тримата мъже в лодката дори и поглед не хвърли в неговата посока. С лекота поддържаше тяхната скорост, а когато гребците спряха и лодката се люлееше по гладката повърхност, Патрик чу уговорките им, макар и на арабски, той разбра всичко.
— Нещо не ми харесва — каза един дребен жилест мъж, който седеше откъм левия борд, а главата му бе покрита с тюрбан. Това бе единственото нещо, което Патрик можеше да различи в момента. — Тревърън няма да се предаде така лесно. Клопка е.
Водачът на групата, естествено Раийм, бе кацнал на носа и не гребеше.
— Надценяваш го. Той е американец, мисли само за собствените си удобства и глезотии. Дори в този момент се крие от нас и вероятно се утешава с жената, която знае, че скоро ще загуби.
Гърлото на Патрик се напълни с кисела горчилка, но разбира се, не издаде нито звук, не направи никакво движение.
— Американците обичат удоволствията си — отбеляза някой друг — но те са като кобри, когато ги предизвикат нищо не им убягва, а ударът им е смъртоносен.
Раийм издаде отвратителен звук и плю във водата.
Морето беше спокойно като юрган върху леглото на стара дама, но под водата имаше движение и живот, които можеха да донесат внезапна смърт.
Патрик пое дъх, задържа го и се плъзна под лодката. Умело я преобърна, а яростните викове и обезумелите плясъци на жертвите бяха като нежна музика в благоуханната лятна нощ.
Вирна глава, за да отърси водата от косата и очите си, погледна назад към трите кораба, чакащи навън от пристанището. Те светеха и по палубите се движеха хора, но той имаше време да изпълни плана си.
Да открие Раийм беше необикновено лесно — именно той се давеше. Двамата му поддръжници се бяха вкопчили отстрани на лодката и викаха слепешката за помощ, сигурни вероятно, че скоро ще бъдат погълнати от някакво огромно животно от дълбините.
Патрик извади ножа от ножницата и се придвижи иззад мъчещия се Раийм, хвана го с едната ръка през гърлото. С другата си ръка Патрик притисна острието до гърлото на пирата.
През онези моменти Патрик изпита най-силната вътрешна борба. Би било твърде лесно, така блажено лесно, да отвори яремната вена на Раийм и да наблюдава как кръвта му изтича в морето, отмъщавайки по този начин за Шарлот и за безценното дете, което не ще узнае прекрасното удоволствие и болката да се живее.
— Тревърън — изхриптя пиратът, когато успя да си поеме дъх. Беше се успокоил вече, макар и със студена, остра стомана, опряна в гърлото му. — Хората ми ще те убият заради това. Кълна се в името на Аллах.
— Не бих те взел за религиозен човек — отвърна Патрик, останал без дъх от усилията, но необезпокоен от заплахите. Без да помръдне ножа, той започна да се придвижва към брега, като теглеше Раийм със себе си. Не предложи отговор на заплахите на пирата, защото нищо на света не го плашеше, освен перспективата да доживее преклонна възраст, без Шарлот да е до него.
Патрик изразходва много сила, за да стигне до плажа. Преди време такова приключение едва ли би го напрегнало, но треската бе отслабила силите му, а той още се възстановяваше.
Още на два пъти през дългия плувен преход Патрик се спираше, бореше се със съвестта си. Раийм беше пират, за бога, един от най-страшните, дори и в този предателски край на света. Той бе извършил неописуеми неща, дела, които и през ум не биха минали на един обикновен човек. Защо тогава, мислеше ядосано Патрик, не убие това копеле и го остави за храна на рибите?
Раийм се влачеше отпуснато или беше в безсъзнание, или очакваше сгоден момент. Преценявайки поведението му при обръщането на лодката, той вероятно не можеше да плува. Патрик просто можеше да се плъзне настрана и да остави пирата да потъне надолу, да го остави да умре.
Той дори нямаше да използва човешко насилие.
Патрик изруга, освободи пленника си и наблюдава без особено чувство как Раийм се носеше обърнат по очи във водата, без видими усилия да се бори за живота си.