Патрик се обърна и пое към брега, но се спря и отново изруга. Цитатът на Кочран безмилостно отекваше в съзнанието му. На мене принадлежи отмъщението, казва Господ. Разбрал, че все още стиска ножа в дясната си ръка, Патрик сложи оръжието в ножницата, отново изруга и заплува към Раийм.
Пиратът точно бе започнал да изчезва от повърхността. Патрик го сграбчи за яката с още една псувня и продължи към брега.
Кочран чакаше там, здравомислещият, чувствителен Кочран. Той нагази във водата, когато зърна Патрик и го освободи от изпадналия в безсъзнание спътник.
— Да ме вземат дяволите — каза първият помощник и поради тъмнината се наведе да разгледа пирата колкото се може по-добре. — Та това е Раийм, нали? Защо не го уби?
Патрик се бе проснал наполовина на брега и тежко си поемаше дъх, готов да изхвърли толкова солена вода, че да покрие кит. Бутна косата си назад от лицето и няколко минути гледа приятеля си, преди да събере сили да проговори.
— Исках да удължа удоволствието — изръмжа той.
Раийм лежеше на брега, кашляше и ругаеше на родния си език.
Патрик заговори спокойно на пирата на разговорен арабски, който първоначално бе научил от Халиф.
— Ти ще умреш така или иначе, от моята ръка или на примката на бесилото в Европа. Ти си мъртъв.
Раийм повръщаше много, след това плю.
— Дано изгориш в християнския ад, Тревърън!
Патрик не отговори, а само се изправи на крака и с помощта на Кочран започна да тегли Раийм зад себе си.
— Погледни — каза Кочран, засмя се и посочи към осветените кораби, които доминираха в пристанището цял ден. — Тръгват си, верни душици, онези пирати са също като капитана си.
Раийм само изсумтя при думите на Кочран, вероятно не бе ги разбрал, но добре осъзна гледката на своите три оттеглящи се кораба. Пиратът нададе протестиращ вой, но всичко беше напразно. През нощта бе затворен в избата и бе забравен, само редовно получаваше дажби храна и вода.
Всяка пора и клетка на Шарлот я болеше, но прекрасното слънце, изпълващо стаята, действаше като неуловим балсам. Дъхът й спря, когато си спомни експлозията — по-предната нощ ли беше? — постави ръце върху стомаха си.
— Бебето — прошепна. Не виждаше никого до леглото, но знаеше, че не е сама.
Джакоба веднага се надвеси над нея.
— Събуди капитана — каза тя на някой, който не се виждаше, вероятно Мери-Кеч-Мъч-фиш. След това погледна Шарлот, лицето й бе открито и благородно. — Бебето е още в теб, г-жо Тревърън — каза тя. — Разбира се, не може да се каже дали е наранено малкото. Ще трябва да чакаме и разберем.
Имаше някаква шумотевица, след което се появи Патрик. Изглеждаше така, като че ли току-що се бе завърнал от мисия в ада. Беше изпит, непоносимо блед, а косата му разчорлена и странно неподвижна. Ризата не му стоеше с обичайната впечатляваща елегантност, а докато наблюдаваше Шарлот, гърлото му издаваше видимо неспокойство.
Джакоба се оттегли безшумно с изненадваща грациозност за жена с нейните размери. Вратата тихо се затвори след нея, преди Патрик да проговори.
Той се придвижи до леглото, падна на колене и нежно взе наранените ръце на Шарлот в своите. След това, за нейна изненада, той сниши глава до гърдите й и дрезгаво зарида.
Със свободната си ръка Шарлот нежно докосна косата му. Сърцето й бе така изпълнено с чувства, че не можеше да говори. Сълзи напълниха очите й.
Патрик плака няколко минути, тихо, на пресекулки. Накрая вдигна глава и срещна погледа й.
— Съжалявам — каза пресипнало той. — Съжалявам…
Шарлот бе озадачена. Погали черната му коса.
— Защо?
— Ако не беше заради мене, нито едно от тези злощастия нямаше да се случат. Трябваше веднага да те предам на властите, още когато те стовариха в краката ми в онази нощ. Вместо това обаче аз си измислих хиляди извинения, само и само да те задържа при себе си. Исках те за себе си.
Шарлот успя да се усмихне.
— Толкова погрешно ли беше това?
Той опря челото си до нейното само за миг.
— Да. Щеше да бъдеш в безопасност, у дома с баща си, мащеха си, които щяха да се грижат за теб…
— Патрик — прекъсна го ядосано Шарлот. — Не съм дете, нуждаещо се от бавачка. Не ти ли е минавало през ума, че ако не исках да бъда с теб, нямаше да остана? Имаше няколко възможности, както знаеш, и тогава можех да си замина, например когато беше в Испания. А след въстанието, когато Халиф дойде отново на власт и ми предложи къща във Франция.
Патрик въздъхна дълбоко, което, както и риданията му преди, беше болезнено за Шарлот. Тя усети един нехарактерен за него елемент на поражение в гласа му.
— Не мога да променя миналото — говореше повече на себе си, отколкото на Шарлот. — Но не трябва да продължавам да правя същата грешка и в бъдеще.