— Би ли могъл да се помолиш Патрик отново да ме обича? — осмели се да помоли тя.
Гидиън престана да се движи из стаята, приближи се и седна на възглавницата с лице, обърнато към нея.
— Това би означавало да се моля небето да е синьо и морето — дълбоко — каза благо той. — Няма мъж, който да е обичал жена така изцяло и искрено, както Патрик те обича.
Шарлот поклати отрицателно глава.
— Той е решил повече да не си позволи да ме обича, а ти знаеш, Гидиън, колко упорит може да бъде.
Мисионерът докосна бузата на Шарлот нежно.
— Докато ти, разбира се, си мила и отстъпчива и изключително разумна — подразни я той.
Шарлот издаде звук, който беше и смях, и плач.
— Гидиън, не бъди невъзможен. Дойдох при теб за съчувствие.
— Не само съчувствие ти трябва, моя мила — каза Гидиън с философска въздишка, изтегляйки се назад с ръце на бедрата си. — Търпение. Патрик сам ще разбере чувствата си към теб, след време.
— Но аз не мога да чакам! — извика Шарлот с обезумял шепот.
Гидиън се засмя.
— Напомняш ми за сестра ми, Елизабет — каза той. — Веднъж, когато бяхме малки, баба ни й даде цветни луковици, определи й място в градината, което трябваше да бъде само нейно. Сестра ми посади луковиците, а след това ходеше всеки ден да гледа кога ще се покажат цветчетата. Само след седмица любопитството й надделя и тя не можеше повече да чака. Изкопа луковиците, само за да види дали са покълнали, а след това, разбира се, те не можеха да израснат, защото тя ги бе убила.
Преди Шарлот да може да измисли отговор, Джейн се втурна през вратата, тъмночервената й коса се вееше, прекрасното й лице бе зачервено от вълнение, а и от не малък страх.
— Тук е! — извика тя. — Корабът е тук — Патрик вече го забеляза, вдигнатият флаг е английски!
Гидиън повдигна рамене и намигна на Шарлот, сякаш й казваше какво ти казах?
— Е — продължи Джейн, а присъствието й бе като експлозия в стаята — ще се ожениш ли за мен, ще ме отведеш ли със себе си, или не, Гидиън Роулинг?
Пасторът се засмя.
— О, да — каза той, а на смутената Шарлот й се стори, че двамата влюбени бяха напълно забравили присъствието й. — Ако ме искаш, красива Джейн, ще се оженя за теб с удоволствие.
Двамата се срещнаха в средата на стаята, хванаха се за ръце, а Шарлот избяга от стаята със зачервени бузи, сърцето й биеше както от завист, така и от истинска радост, че дори и смъртта не може да надделее над любовта.
Шарлот излетя надолу по коридора, искаше сама да види приближаващия се кораб, без стени около нея, без стъкло от прозорец, пречещо на гледката. Когато стигна стълбището, реши, че парапетът предлагаше по-бърз начин за слизане, качи се на него, прибра поли и се спусна.
Долу бе спряна не от познатата колона, а от една силна, мускулеста ръка.
Обърна се, останала без дъх и срещна направо индиговите очи на Патрик. За миг видя искрица в тях — страст, може би, или смях. В следващия момент обаче, това изражение изчезна и Шарлот се опасяваше да не би да си е въобразила.
— Ще ти бъда благодарен, ако мислиш за безопасността на детето ми, ако не мислиш за своята — хладно я поучи Патрик.
Шарлот му позволи безцеремонно да я вдигне от перилата, но вдигна предизвикателно брадичка, когато се изправи на стъпалата, лицето й се изравни с неговото.
— Не ставай отегчителен, г-н Тревърън. Никога не съм се подчинявала на заповедите ти и не смятам да започна да го правя точно отсега нататък. — Отмести се, за да го подмине, но той я хвана за ръката, без да й причини болка и я задържа така, че да не може да се отскубне.
— Пристига кораб — каза той. — Английски е и вероятно плава за Австралия. Искам да отплаваш за Сидни и оттам да уредиш заминаването си за Съединените щати.
Шарлот прикова поглед в него.
— А ти? Къде възнамеряваш да бъдеш, докато аз пътувам?
— Тук. Г-н Кочран ще пътува с теб като придружител и покровител.
Краката на Шарлот се подкосиха, отпусна се и седна на стъпалото, чувстваше се съкрушена. Патрик се наведе и изненадващо за нея нежно докосна лицето й.
— Знам, струва ти се, че съм неразумен — каза той с пресипнал глас. — Но повярвай ми, Шарлот, така ще е по-добре за теб и детето.
Мъката бликна отвътре и преля в сълзи и гняв.
— Това е само твое мнение, Патрик Тревърън! Да ме отпратиш от себе си е все едно да ми кажеш, че никога няма да видя слънцето вече!
Болка сви лицето на Патрик, но бе видно, че не ще се отклони от решението си.