— Това ли е начинът, по който една „нова жена“ трябва да говори? Какво би казала мащеха ти, ако те чуе да говориш така?
Шарлот ридаеше.
— Не ме интересува кой какво ще каже, Патрик — родена съм да съм с теб, и ти си роден да си с мен, ако се разделим, и двамата ужасно ще страдаме!
Той я целуна по челото, както баща й и чичо й го правеха.
— Как можеш да говориш така — попита той. — Забрави ли, че проблемите ти започнаха от момента, в който ме срещна?
— Луната ще изчезне, Патрик — прошепна тя. — Морето ще пресъхне. Моля те, не ме мъчи, не мъчи и себе си!
Патрик въздъхна, целуна я отново, но не с повече страст от преди, изправи се на крака, извисяващ се над нея.
— За добро е — каза той. След това излезе и я остави да седи там, сгушена в перилата. Приготвяше се за края на света.
Часове по-късно, когато морето отдавна бе погълнало слънцето, английският кораб влезе в пристанището, появиха се няколко малки лодки. Корабът привършил запасите си от питейна вода и, виждайки светлини на острова, капитанът решил да направят посещение.
Раийм бе изведен от затвора в мазата — тогава Шарлот го видя за първи път, странникът, който бе обзет от идеята да я притежава. Той бе официално арестуван от офицерите на „Викториана“. Моряците го отведоха, добре вързан, на главния кораб.
И накрая ще пътуваме заедно, пирата и аз, помисли си с ужас Шарлот. Патрик бе наредил да опаковат вещите й за дълго пътуване. Мери и Джакоба се подчиниха на заповедта, макар и намръщени.
Капитан Майкъл Трент беше красив мъж, висок, със заострени черти и кафяви очи. Той погледна Шарлот с открито възхищение, когато се запознаваха на официалната вечеря в красивата трапезария на Патрик. Заяви, че с радост ще се погрижи за безопасността на г-жа Тревърън до град Сидни. Пристигнали веднъж, той лично щеше да уреди пътуването й до Америка и несъмнено щеше да подбере най-добрия кораб и капитан.
Тя щеше да се върне в родината си здрава и читава след няколко седмици.
Патрик, който би трябвало да е доволен, че желанията му се бяха изпълнили така гладко, бе начумерен през цялата вечеря.
Късно през нощта Шарлот лежеше тъгуваща в брачното легло, когато Патрик дойде при нея за първи път след коварните експлозии, които едва не отнеха живота й. Без да казва нищо, без да се извинява или дава обещания, той се съблече, легна до нея и я прегърна.
Тя почувства, че той трепери докато я притиска до себе си.
— Не ме отпращай — молеше го тя тихо, с достойнство.
— Трябва — отговори той. Преобърна се нежно и я притисна под себе си. — Кажи, че не ме искаш тук и аз ще се махна.
Тя се чудеше как един сравнително малък човек като нея можеше да побере толкова много емоции, без да се пръсне. Шарлот се гневеше, беше ужасно раздразнена, но тя обичаше този мъж, обожаваше го със сила, загадъчна и обхватна като самите небеса.
— Остани — прошепна тя и пъхна пръсти в косите му, сниши главата му така, че устните им да се докоснат, а след това погълнат силно и с отчаяние.
Тази нощ любенето им бе различно, макар и не по-малко все поглъщащо. Почти не говореха — както обикновено се дразнеха и изкушаваха, докато желанието им ставаше така неудържимо, че нямаха дъх да говорят, а когато телата им бяха в едно, задоволяването се превръщаше в мъчение. Бореха се, изпитваха наслада, така остра и болезнена, че бе почти непоносима, веднага отново имаха нужда да се слеят, като че ли не бе имало общуване и връх.
Накрая настъпи изтощението. Шарлот, която бе на небето в прегръдката на Патрик, се почувства още по-самотна отколкото преди. Плака докато сънят дойде.
На сутринта се сбогува набързо с всички, но нямате и следа от Патрик. Джейн и Гидиън, Шарлот и Кочран бяха отведени до „Викториана“ в елегантни лодки. Багажът им бе явно натоварен на борда през нощта.
Шарлот се взираше назад към острова. Не можеше да повярва, че голямото приключение е свършило, че Патрик дори не бе имал милостта да се сбогува както трябва. Гидиън взе ръката й и я стисна.
Останалата част от сутринта премина като мъгла, поне за Шарлот. Джейн и Гидиън бяха официално бракосъчетани от капитан Трент, а след много подготовка корабът елегантно потегли в открити води.
Шарлот стоеше на перилата и наблюдаваше как вълшебният остров бавно изчезва заедно с най-скъпите й мечти.
23
Април 1878
Куейд Харбър, Уошингтън Теритъри
Милисънт Куейд Брадли не беше жена, надарена с въображение, но докато наблюдаваше сестра си Шарлот, вече във видима бременност, да чезне всеки ден, струваше й се че чува далечния вой на черния дух.
— Шарлот умира — каза Милисънт на съпруга си Лукас в една светла пролетна утрин, докато двамата стояха на верандата на къщата си, разположена срещу презвитерианската църква.