Нае малка къща, недалеч от онази, която Патрик строеше, и една млада жена на име Марта Ландис като бавачка на Ани. След като свърши това, Шарлот се срещна с адвокатите на баща си, за да направи нужното за развод, поръча мебели и материали за рисуване и повече дрехи, отколкото биха били нужни на една жена. Тях тя купи за сметка на Патрик, тъй като той все още й беше съпруг.
Беше опънала триножника си на верандата и се бе заела да рисува пристанището, към което нямаше добър изглед, когато Патрик се появи, каращ двуколка. Той бързо напусна превозното средство и пое по алеята.
Бе облечен в гълъбовосиви бричове и свободна ленена риза, както, когато за първи път го бе видяла, бе си пуснал отново дълга коса, вързана назад с тънка черна панделка.
— Какво по дяволите е всичко това? — настоятелно запита и размаха един сноп листи, застанал на стъпалата пред верандата.
Все едно, че ураган бе нахлул и Шарлот трябваше здраво да стисне статива. Сърцето й силно биеше в гърдите, но тя успя смутено да се усмихне, повдигна вежда и си придаде озадачен вид.
— Получил си сметките за дрехите и мебелите, виждам — каза ядосано тя. — Е, това е най-малкото, което можеш да направиш, Патрик, считайки…
— По дяволите дрехите и мебелите, Шарлот — каза той, а гласът му звучеше някак между шепот и вик. — Това са документи за развод!
— О — Шарлот се усмихна, оправи полите си, които случайно бяха от черна тафта. Косата й бе подредена в пухкав облак около лицето, а блузата, макар и скромна, й стоеше много добре. — Това ли било?
— О, това ли било? — повтори Патрик, явно вбесен. — Никога не съм се съгласявал, Шарлот! Как се осмеляваш да насъскваш толкова много мазни адвокати срещу мен!
Тя въздъхна и седна на плетеното канапе, като се надяваше Патрик да не забележи, че трепери.
— Е, стори ми се единственото разумно нещо, предвид отношението ти. Освен това бях споменала за развод г-н Тревърън. Говорихме по въпроса, когато се роди Ани.
— Великолепно! — изломоти той, изправил се до нея. — Не са минали и няколко часа от раждането на дъщеря ни, а ние говорим за разтрогване на брака!
Шарлот прехапа устни, за да не се засмее, макар да не можеше да си представи какво я бе накарало да се усмихне. В края на краищата положението едва ли беше весело.
— Мислех, че с нетърпение очакваш и юридически да се освободиш от мен. Общоизвестно е, че корабите ти са почти готови за отплаване, а дори върви слух, че се срещаш с някаква жена от Сан Франциско.
— Мадлийн не е жена — рязко отвърна Патрик. — Тя е инвеститор. За бога, Шарлот, за какъв мошеник ме мислиш?
— От онзи тип, който се нуждае от удоволствията си. Изминаха много месеци откакто бяхме заедно — замълча, а дори и сърцето й сякаш спря да тупти, когато го погледна в очите. — Предполагам няма да се опиташ да твърдиш, че си ми бил верен през всичкото това време?
— Бил съм ти — отговори Патрик с такава горда тържественост и мъжко презрение, че Шарлот разбра, че казва истината. — Но не беше лесно. Имаше моменти, мила моя, когато мислех, че ще полудея от изкушение. Но съм ти бил верен.
Тя отмести поглед, за да скрие сълзите на горчиво и сладко облекчение, които изпълниха очите й.
За нейна изненада Патрик взе ръката й, издърпа я да стане. След това я притисна силно до себе си.
— Шарлот — каза той и сплете пръсти на тила й, търсейки да срещне погледа й. — Толкова се страхувам.
— От какво? — попита тя наистина озадачена. Сърцето й, което преди бе замряло, сега препускаше замайващо и цялото й тяло бе премаляло от желание по този мъж.
— Да не те загубя. Да не загубя и Ани.
— Патрик, нищо не мога да разбера. Ти ни обърна гръб, а сега ми казваш, че се страхуваш да не ни загубиш?
— Шарлот, спомни си всичко, което ти се случи от момента, в който ме срещна — беше пленница, в харем, едва не отвлечена от пирати, хвърлена от експлозия…
Тя се засмя.
— Всичко това беше великолепно. Грандиозно, прекрасно приключение, за което повечето жени мечтаят. О, Патрик, за нищо не бих дала и минута от онова време, от насладата и болката.
Той я погледна с учудване.
— Ти си най-страшната жена, Шарлот Тревърън. И аз не мога да живея без теб.
Тя се притисна по-близо, остави го да усети обещанието на тялото й, чувстваше готовността му.
— Ще останеш ли при нас?
Патрик се вгледа дълбоко в очите й в един дълъг момент, преди да я контрира със свой въпрос.
— Ще плаваш ли с мен, когато не мога да понасям земята повече и ще трябва да пътувам?