Шарлот не си спомняше друг случай, при който да се беше чувствала толкова унизена, но и толкова заинтригувана. Беше изплашена до смърт и, според нея, с пълно основание, но все пак бе и единствената млада жена сред кръга на познатите си, която някога бе пристъпвала прага на султански палат.
— Някоя от нас говори ли английски? — попита тя, успяла да събере всичкото достойнство, на което бе способна.
Отговорът беше нов поток от неразбираеми звуци. Шарлот бързо отново се намери оставена изцяло на волята им и решително беше отведена до ръба на голям басейн с вода, облицован в разноцветни плочки. В следващия момент усети да събличат взетите назаем дрехи и въпреки че я обзе инстинктивен порив да се бори, реши че няма смисъл, защото около нея бяха се събрали дузина или повече жени и всичките изглеждаха силни.
3
Водата в широкия, облицован басейн беше приятно топла и натежалият от пара въздух беше пропит от аромат на мускус, канела, роза и гардения. Тъй като Патрик й беше обещал, че в двореца щеше да се намира в безопасност, Шарлот кротко се примири с насилственото, но не грубо наложено й старателно и цялостно измиване.
С изключение на лицето, изтъркаха с пемза всяко сантиметърче от кожата й. Измиха косата й с яйчен жълтък, изплакнаха я, отново я измиха, след което Шарлот беше полуотведена, полуизнесена от басейна в състояние на такава отпуснатост и блаженство, че едва не заспиваше права.
Избърсаха я с меки хавлии и я подложиха да легне по корем върху нисък диван, покрит с пухкаво като облаче червено кадифе. Докато една от жените започна внимателно да разчесва заплетените й коси, друга се зае да втрива благоуханно масло в кожата на тялото й. Тя въздъхна, когато и последните следи от умора напуснаха мускулите на раменете и гърба й.
Шарлот потъна в такава забрава, сякаш й бяха дали да изпие чаша силен алкохол и успя да отрони само тихичък стон, когато я покриха с одеяло, леко като ангелски криле и я оставиха да заспи. Унесе се и в просъница чуваше звъна на странни музикални инструменти, бъбренето на жени и плисъка на вода в басейна.
Сънува, че се е върнала отново на борда на „Чародейка“ заедно с Патрик и лежи гола и напарфюмирана в леглото му. А той я докосваше…
— Толкова хубава — каза някакъв учуден глас. Някой нежно отмахна с ръка падналата на челото на Шарлот коса, така, сякаш проверяваше дали не гореше от температура. — Толкова красива и толкова далеч от дома.
Фактът, че думите бяха казани на английски, най-после достигна до съзнанието на Шарлот и тя бавно отвори очи. Приведена над нея, й се усмихваше синеока, русокоса жена, вероятно малко над тридесетте.
Дланите на жената бяха оранжево-червени, явно боядисани с къна — обичай, за който Шарлот беше чела. Дрехите й бяха от най-фина синя коприна, извезани с бордюри от миниатюрни птички и цветя по ръкавите, деколтето и полите и изработени от сребърни нишки. Косата й падаше свободно назад и се разстилаше по целия гръб на меки вълни, точно като гривата на светъл, чистокръвен южноамерикански жребец.
— Аз съм Алев — каза й тя. Любимка съм на султана и скоро ще стана кадън.
Шарлот усещаше, че очите й се бяха разширили от учудване, но не можеше да прикрие реакцията си. Тя и приятелките й в училище бяха прочели всяка пикантна книга за харемите, до която бяха успели да се доберат, така че сега разбра, че желанието на тази Алев беше да стане съпруга на султана.
— Ти също ще станеш любимка, струва ми се — продължи Алев, оглеждайки Шарлот с малко разтревожени очи. — Може би тази вечер ще танцуваш за Халиф и ако той те хареса, може да споделиш и леглото му.
Шарлот се изправи рязко, принуждавайки другата жена да отскочи назад, тогава видя, че Алев беше в силно напреднала бременност.
— Няма да споделя ничие легло — вбесена заяви Шарлот. — Аз съм приятелка на капитан Тревърън и ще замина с него, когато корабът му отплава.
Алев отново изгледа Шарлот, но този път със съжаление.
— Много си наивна — каза тя. — Но с времето ще се научиш да разбираш мъжете и жените тук в харема.
Шарлот премигна и се постара да загърне одеялото около себе си, колкото може по-плътно. Беше изтъкано от някаква ефирна материя, бяла и лъскава и го усещаше приятно до кожата си.
— Няма да остана — повтори тя.
Алев поглади косата й, която беше бухнала от влажния въздух.
— Както кажеш — съгласи се тя с добродушна въздишка. — Тук е много хубаво, да знаеш. Разполагаме с всякакъв лукс, а Халиф не е лош господар.