— Това е боза — обясни Алев. — Прави се от ечемик и е много кисела — но не неприятно.
Шарлот неохотно пое чашата и кимна, за да благодари. Напитката беше достатъчно охладена, за да се образуват ситни капчици по стените на чашата и когато я поднесе към устните си, усети дъх на канела. Отпи една предпазлива глътка и намери, че стипчивостта на бозата бе много освежаваща.
След като утоли жаждата си — Пакизе незабавно пълнеше чашата от изрисуваната по същия начин гарафа — Шарлот се засити с обилни количества шербет, плодове и сирене. Алев се оказа права: наистина е била гладна. Когато хранителните вещества проникнаха в клетките на тялото й, тя отново изпита увереност, че накрая всичко ще свърши добре. Патрик няма да замине без нея, напротив, дори ще се погрижи да я върне в родния Уошингтън.
Щом приключиха с яденето, й донесоха златиста роба, направена от същата фина тъкан като тези на другите и дървени сандали, които Алев нарече налъми.
Шарлот с благодарност облече робата, но изгледа тревожно налъмите. Бяха с десетсантиметрови подметки.
— Ще падна и ще си строша врата, ако обуя това — без да се смущава, каза тя.
Алев присви рамене и отпрати Пакизе със сандалите.
— Ела тогава — каза тя, плясвайки с ръце този път към Шарлот, но не по толкова властен начин както за прислужницата. — Ще ти покажа харема.
Шарлот все още беше притеснена, но същевременно и любопитна. Колко американци, в крайна сметка, били те жени или не, можеха да се похвалят, че са разглеждали лично харем? Ами да, би могла да напише книга за преживяванията си, когато се върнеше в къщи, или да предприеме лекторско турне, като онези жени, които биваха отвличани от индианци и после освобождавани. Щеше да се превърне в известна и всепризната личност, предизвикваща дискусии, където и да се появеше.
— Това, разбира се, са баните — говореше Алев, докато сочеше други басейни, всичките големи и облицовани с разкошно оцветени плочки. Навсякъде имаше дивани, а по красивия и приятно прохладен под лежаха безбройно много дебели възглавници. Поне още дванадесет жени наблюдаваха разходката им с нескрито любопитство.
— За разлика от много европейци и американци — продължаваше Алев — ние се къпем всеки ден, а понякога повече от един път. Това е много приятен ритуал и често ни отнема часове.
Шарлот си помисли за начина, по който я бяха изкъпали и потръпна от спомена за преживяното удоволствие. Никога не беше изпитвала по-голяма наслада.
Те преминаха пред друга арка, също богато украсена и влязоха в едно огромно помещение.
— Това е хамамът, където се събираме да поговорим, да бродираме, играем игри, да погледаме специални представления, организирани за нас — и други подобни неща.
Стените на хамама бяха високи, подобно на холовете в английските замъци и от тавана и между сводестите прозорци се спускаха богати, сложни каменни плетеници. И тук на удобните дивани се бяха излегнали жени, които тихичко разговаряха и се смееха, но в случая присъстваше и един нов елемент: на издигнат в единия край подиум седеше красив тъмнокож мъж и, скръстил ръце, наблюдаваше обстановката с величествена снизходителност.
Шарлот подръпна Алев за ръкава:
— Евнух ли е? — попита тя, припомняйки си историите, които беше чела.
Алев се усмихна:
— Да.
За бога, тя никога не беше виждала истински, жив евнух в Куейдс Харбър — ех, да дойдеше само оня момент, когато щеше да види пак Мили и да й разкаже!
— Той слуга ли е, като Пакизе?
Алев се засмя и поклати глава.
— Не. След самия Халиф и Султана Валиде, неговата майка, никой друг няма толкова голяма власт в харема. Рашид главно поддържа реда сред нас и се намесва в разрешаването на споровете ни, така че да не се налага за тези неща да се тревожат Халиф и султанката-майка.
След хамама Алев я поведе към един просторен вътрешен двор, където няколко палмови дървета, между които и един вековен бряст, предлагаха благодатна сянка. Тук имаше още жени, насядали по пейките с бродериите си или просто потънали в собствените си мисли.
— Защо един мъж се нуждае от толкова много съпруги? — тихичко попита Шарлот. Гледаше към бряста, докато говореше. Той растеше много близо до каменната стена и в случай на нужда би могъл да осигури път за бягство.
След проявяваната досега сърдечност Алев се раздразни от въпроса.
— Те не са съпруги — рязко каза тя, привличайки вниманието на Шарлот чрез самата острота на тона си. — Някои от тях никога няма да бъдат извикани в покоите на Халиф. Други ще бъдат продадени, изтъргувани или подарени. Само най-достойните от тях стават „одалиски“, а да не говорим за любимки или кадъни.