Думите „продадени, изтъргувани или подарени“ направиха силно впечатление на Шарлот и останаха забити като трънчета в съзнанието й.
— Вие сте робини — каза тя. — Всички вие, независимо с колко любезности може да ви обсипват.
Алев й отвърна с хладен поглед.
— Ако ние сме робини, робиня си и ти — изрече тя. — Без значение какво може да ти е казал капитанът.
По гърба на Шарлот премина тръпка, но тя отказа да се поддаде на страховете си, нито да жертва принципите си заради случайно създалата се обстановка.
— Трябва да се разбунтувате всички заедно — прошепна тя. — Трябва да се държите заедно, всички жени от харема и…
Алев я прекъсна, като изразително завъртя очи и нетърпеливо въздъхна.
— Вие американците много обичате да създавате смутове. Нямате никаква представа за Традициите. Добре, нека да ти кажа нещо: ако имаше начин сега просто да щракна с пръсти и в следващия момент да се намеря в Англия, не бих го направила. — Тя хвана Шарлот за ръкава и я издърпа в един отдалечен ъгъл на двора. — Не трябва никога повече да говориш за бунт — предупреди я тя със заплашително сериозен тон. — Ако султанката-майка чуе за това, ще заповяда да те накажат. Тук ние изпълняваме онова, което ни се каже.
— След като правите това, което ви кажат — възрази Шарлот — тогава защо ви трябва евнух, който да следи за реда?
Алев приближи лицето си на сантиметри от това на Шарлот и от дъха й се разнесе приятно ухание на екзотични подправки.
— Тези, които не се държат прилично, скоро започват да съжаляват — каза тя, после се обърна сред облака си от коприни и замина.
Шарлот я проследи с поглед за момент, обзета от смесени чувства на симпатия и гняв към нея, след което отново замислено се загледа във високия бряст до каменния зид.
Патрик седеше с кръстосани крака на една дебела възглавница в покоите на султана и държеше в ръката си втората си чаша боза. Гъстото, леко ферментирало питие, беше едно от многото неща, които той приемаше с удоволствие при посещенията си в двореца.
— Значи, първоначално тя е трябвало да бъде продадена на Рахим — каза, леко мръщейки чело, Халиф. Той беше облечен в обикновени дрехи, много подобни на тези на Патрик, а не в разкошна роба и чалма, както би се очаквало. Тъмната му коса беше късо подстригана, а в черните му очи се четеше загриженост.
Патрик кимна, после се усмихна. Май се усмихваше всеки път, когато си помислеше за Шарлот, стига тя да не беше там, за да го види.
— Един от моите хора я спечелил, когато играли хазарт и ми я донесе като подарък.
Халиф въздъхна и се премести да седне срещу Патрик на друга богато извезана възглавница.
— Чувал ли си за Рахим, приятелю?
— Никога не сме се срещали — отговори Патрик, присвивайки небрежно рамене. Той знаеше, че Рахим бе пират и общо взето с недобра слава, но в тази част на света последното не беше изключение.
Халиф все още изглеждаше тревожен и замислен.
— Той е много брутален и отмъстителен мъж — бавно изрече той, явно натъжен от недостатъците в характера на пирата. — Щом хората му са взели твоята Шарлот от пазара, то те са го направили вероятно защото Рахим е заповядал да му доведат светлокожа жена. Значи, без съмнение сега е вбесен, че волята му не е била изпълнена.
Патрик смръщи вежди и остави чашата си настрана. Не беше в стила на Халиф да се тревожи по подобни въпроси, имаше си кралство, което да управлява, а към тази си задача се отнасяше съвсем сериозно. Въпреки че султанът в никакъв случай не беше жесток човек, той просто не разполагаше с време и достатъчно енергия, за да се занимава с всяко отвличане, което се извършваше в пределите на държавата му.
— Страхуваш ли се от този мъж? — попита Патрик и се усмихна, когато забеляза как в следващия момент в очите на Халиф проблесна, после силно се разгоря дълбока ярост.
Халиф измърмори под нос някаква арабска псувня, една от многото, на които беше научил Патрик, докато двамата споделяха една стая в общежитието на училището за момчета в предградията на Лондон и сърдито каза:
— Аз не се страхувам от никого, а още по-малко от такъв тъп и неук пират като Рахим, обаче виждам, че силно се интересуваш от момичето, за което говориш и се чувствам длъжен да те предупредя като приятел. Рахим няма да се спре пред нищо, за да отмъсти за това, което в неговите очи е чиста несправедливост. Въобще не би се замислил даже да пререже врата на жената и после да ти изпрати останките от тялото й.