За втори път през краткото им запознанство, Алев завъртя очи с досада. — Излиза вярно онова, което се говори за американците, че са твърдоглави и че с тях не може да се разговаря разумно, ако се съди по теб. — Отново бяха стигнали до прохладния, напоен с тежки аромати хамам. — Край на споровете вече: наредено е да се явиш в покоите на султана. Трябва да се погрижим за външния ти вид.
Шарлот рязко се закова на място.
— Какво?
— Халиф е изпратил да те извикат. Не можеш да се явиш пред него със сплъстена и пълна с шума коса, нито с тази мръсна и скъсана дреха.
Шарлот пое дълбоко въздух и бавно го издиша. Очевидно, нямаше избор в случая: затова щеше да се яви пред султана с достойнство. Патрик сигурно също щеше да бъде там и да й предложи защитата си.
Но докато вървеше до Алев, Шарлот си помисли: Халиф всъщност беше този, който се нуждаеше от защита. И тя щеше да му каже, още щом го видеше, всичко, което си мислеше за варварското му поведение.
Половин час по-късно, облечена в чиста, ярко жълта роба, със сресана и сплетена коса, украсена с перли и панделки, с парфюмирано тяло и широко разтворени, очертани с въглен очи, Шарлот последва евнуха, Рашид, по една сложна и заплетена поредица от коридори. След безбройни извивки и завои, които окончателно убедиха Шарлот, че би било по-лесно да се ориентира в лабиринт, двамата преминаха под свода на една врата, висока като тези, които тя бе виждала в някои английски катедрали.
Цветовете в стаята бяха необичайно ярки, стените пяха покрити с невероятни пана и килими. Със скръстени ръце, върху издигнат подиум, ограден от стотици малки огледала, седеше мъж, облечен в яркочервена роба и обсипана със скъпоценни камъни чалма.
Шарлот притеснено преглътна. Султанът беше красив, точно както беше казала Алев. Но наред с това изглеждаше и много по-застрашителен, отколкото Шарлот изобщо би могла да си представи.
— Приближи се — каза той.
Шарлот отчаяно се огледа за Патрик, но от него нямаше и следа и сърцето й болезнено се сви. В този момент изглеждаше съвсем сигурно, че Алев се беше оказала права: Патрик я беше изоставил на произвола на немислимата съдба.
4
Шарлот направи няколко плахи стъпки напред, изпълнявайки заповедта на султана, но без да скланя глава и да отмества погледа си. Изплашена докрай тя не можеше да има друго поведение пред него.
— Името ти? — попита султанът. Халиф беше замайващо красив с абаносовочерна коса и искрящи тъмни очи. Ето защо Алев го смяташе за толкова привлекателен.
Пленницата повдигна брадичка и отвърна ясно.
— Шарлот.
Халиф се усмихна снизходително.
— Шарлот — повтори като че ли вкусваше името. — Шарлот Браун? Шарлот Кларк? Шарлот Смит, може би?
— Просто Шарлот. — Не бе разкрила фамилията Куейд на Патрик и нямаше никакво намерение сега да се издаде. По-добре е, мислеше си тя, семейството й да остане настрана от този отвратителен епизод докато се прибере у дома и им обясни всичко.
Султанът философски въздъхна, слезе по трите стъпала на подиума и застана право пред Шарлот.
— Много добре. Засега можеш да запазиш малката си тайна. Кажи какво мислиш за двореца ми?
Шарлот присви очи готова да защити благочестивостта си, но Халифа не направи никакво движение.
— Като в приказките е — каза тя с присъщата й прямота — Не съм виждала такъв лукс или такова…
Преди да може да завърши изречението си през огромния втори портал се появи слуга, оповестяващ нечие посещение. Само след миг Шарлот видя Патрик да крачи към тях с непогрешимия вид на пират в бричове и широка ленена риза.
Сърцето й се преобърна, замайващо се завъртя всичко пред очите й с надежда. Все пак не беше я изоставил.
Патрик обхвана с поглед тънката златиста роба с прекрасна бродерия, дебелата плитка медено руса коса, надиплена на дясното й рамо. Алев бе вплела панделки и нанизи от перли, бе почернила с креда очите й, оцветила устните й.
Капитанът изпусна дълга въздишка, последвана от игрива усмивка, а тъмносиният му поглед засвятка с пакостлива веселост. Взе ръката й, обърна я и целуна дланта й нежно, а тя се надяваше да не е уловил откликващия трепет на доволството.
— Все още си тук — изрече тя и мигновено съжали за това.
Халиф прекъсна срещата им. Шарлот изведнъж бе забравила присъствието му, колкото и прекрасен да беше той. Спокойният му глас я стресна:
— Може да посетите капитана в покоите му, Шарлот. Слугата ще дойде да ви вземе, когато стане време да се приберете в харема.