Кавалерският тон, с който Халиф й говореше, раздразни Шарлот, но нямаше време да протестира, тъй като гореше от нетърпение да поговори с Патрик.
Патрик се обърна и пое към портала, през който бе влязъл, а Шарлот побърза да го настигне.
— По-добре ще е да вървиш след мен — предупреди я шепнешком, а очите му блестяха — ако не искаш да ти изнесат дълга лекция по етикет, когато се завърнеш в харема.
Шарлот се зачерви от възмущение и раздразнение, но въпреки това изостана с няколко крачки назад.
Патрик спря пред една врата, висока и сводеста като всички други и натисна дръжката. Наблюдаваше Шарлот с доброта и неловкост, докато тя се плъзна покрай него с вирнат нос и гордо опънати рамене.
Цялата стая бе заета от едно огромно кръгло ложе, тапицирано в тъмносиньо кадифе, а големи яркоцветни възглавници бяха разпръснати по покрития с плочи под. На малка масичка в ъгъла гореше мангал и изпълваше въздуха с миризма ха жасмин. Поднос с храна бе оставен на каменния перваз под единствения прозорец.
Патрик посочи с ръка към гнездото от възглавници, скупчени на пода.
— Седни — каза рязко и макар че Шарлот не разбра дали бе изрекъл покана или команда се подчини.
Колената й леко се подкосиха.
— Кога ще отпътуваме?
Патрик донесе подноса и го постави пред очакващата Шарлот.
— Ще говорим по-късно за това — каза той.
Макар и обезпокоена от нещо в поведението му, тя беше страшно изгладняла. Изяде порцията ориз, пържен патладжан, сиренките и спаначника. Когато гладът й бе задоволен, Шарлот седна с високо изправена стойка и каза:
— Една от жените в харема ми съобщи, че си ме лъгал, когато ми каза, че ще ме вземеш със себе си.
Патрик за момент погледна настрани, но после върна поглед и прикова тъмносините си очи в лицето й.
— Казах истината, но не съм сигурен дали след тази нощ ще ми повярваш.
Питателната храна предизвика буря в стомаха на Шарлот, почувства как побледнява.
— Какво искаш да кажеш? — прошепна тя.
Патрик спря да се преструва, че се храни.
— Тук ще си в по-голяма безопасност, поне през следващите няколко седмици. Докато приключа работата си в Испания и Турция.
— Каква работа? — Шарлот настоятелно питаше и започна бавно да се надига от възглавниците. — Нова девица ли си намерил, капитане? Някоя да продадеш за робиня, както ме продаде на Халиф?
Патрик присви очи и изведнъж се надигна съвсем близо към нея, извисяващ се, неподвижен като паметник изваян от мрамор.
— За Бога, Шарлот, едва ли вярваш, че бих могъл да сторя такова нещо!
— А защо да не вярвам? — изкрещя Шарлот разгневена и изплашена. Досега успяваше в общи линии да запази присъствие на духа, но вече губеше почва под краката си. — Не изпълни обещанието си! Оставяш ме тук, точно както каза Алев!
Патрик поклати глава в отрицание, очите му изразяваха яд, равен или по-силен от този на Шарлот.
— Първоначално бе отвлечена по заповед на един пират наречен Раим — каза той, но Шарлот не го чу, защото бе обхваната от паника. — Халиф смята да те освободи.
— Би могъл да ме защитаваш! — Шарлот усети, че се унижава като го моли, но не можеше да се спре.
— Не — мрачно отвърна Патрик и преглътна. — Имам да върша дела по места, които не са за теб. Често ще трябва да те оставям сама, а не бих го направил.
Шарлот усети сълзи да изпълват очите й. Вдигна стиснатите си юмруци, за да ги стовари върху широките, гърди на Патрик с безпомощен гняв. Той веднага хвана китките й, и възпря ударите само с едно трепване на мускулите си.
— Лъжец! — Шарлот зарида напълно съкрушена. — Мразя те! Как можа да го направиш?
Патрик я накара да замълчи с нежно разтърсване, все още държейки ръцете й.
— Не бих могъл да те нараня — шепнеше успокояващо той.
— Лъжеш! — настояваше Шарлот. — Как да вярвам на един дявол, търговец на бели роби, пират.
Шарлот се съпротивлява за момент, но след това се отпусна временно победена, когато той докосна устните й и леко ги отвори. Езиците им се сбориха, усукаха като любещи се и отново се сбориха. Шарлот една дишаше, но й беше все едно дали изобщо някога ще си поеме дъх, само целувката да не свършва. Гърдите й пулсираха през робата, опрени в силните гърди на Патрик Топло, разтапящо усещане в чувствените й дълбини подсказваше пламенно преживяване.
Патрик умело я сниши до възглавниците, като продължаваше да я целува, тя се отпусна неподвижно до него едва поемайки дъх.
— Ето я причината, Шарлот — отвърна той, обхващайки гърдите й с ръце и галейки я нежно. — Не бих могъл да те дам на друг мъж, защото те искам за себе си.