Чувствата на Шарлот, така дълго спотайвани в мечтите й към този мъж, не можеха да бъдат отхвърлени от някаква си логика. Искаше да се отдаде, дори копнееше да се отдаде на Патрик, ако и да бе пират, спасител или ангел отмъстител.
Потрепери и леко извика, когато той наведе глава и я целуна по онова пулсиращо местенце в основата на шията.
След един момент на почти мъчително удоволствие, през който Шарлот развърза тънката панделка, обхващаща черната коса на Патрик и вплете пръсти в нея, той отново срещна погледа й.
— Искам хубаво да те огледам, Шарлот — каза тихо — ще ми позволиш ли?
Беше се понесла вече плуваща във водовъртежа на чувствата и нагона и само кимна.
Патрик нежно разтвори робата й, тя се откри пред него всред пъстроцветието на меките възглавници, гола и уязвима, за първи път в живота си чувстваща се красива.
Омаян от разкрилото се пред него изящество, той не посмя в началото да я докосне, но я възпламени само с поглед, плъзгащ се по цялото й тяло. После погали нежно с върховете на пръстите си няколко извивки и притаени вдлъбнатини и Шарлот простена тихо и отривисто.
Когато едновременно докосна с устни върха на една от гърдите, и постави ръка върху делтата от влажни къдри, тя изви гръб.
Сподавения смях на Патрик вибрираше по гърдите й, които той продължаваше да гали. Едновременно с това се зарови в копринената джунгла и смело я докосна.
Шарлот не успя да се възпре, отдаде се под напора на Патрик, оставяйки го да наложи ритъма. Порадва се и на другата й гърда като че ли бе узрял плод и зареди целувка след целувка надолу по треперещия й корем.
— Докато ме чакаш, Шарлот — прошепна той — спомняй си за това. Помни, че съм ти показал какво е удоволствие.
Почувства крехката завеса да се разтваря между пръстите му. Издаде звук, нещо между стон и вик, усети как очите й се обръщат, докато Патрик вдига краката й на рамената си и продължи.
Започна да бръщолеви в несвяст от удоволствие, притискайки ту кадифените възглавници, ту раменете на Патрик и пищната му коса.
Накрая чувствеността се събра в едно-единствено диво кресчендо, в един див вик на отдаване и триумф, Шарлот бе отдала цялата си същност на Патрик.
Беше зашеметена и явно очакваше да я поеме и самия той да изпита наслада, но вместо това той само я притискаше и я галеше нежно с ръка. В първия миг липсата на егоизъм и въздържанието му я развълнуваха, но после друга мисъл като шок мина през съзнанието й.
Може би той искаше да я остави непохитена, за да може Халиф да я пожелае.
Тя се стегна и той веднага я пусна с твърдост и нежност.
— Имай ми доверие, Шарлот — каза й след дълга пауза. — Моля те, само ми имай доверие.
— Вярвам, че и змията е казала същото на Ева — отвърна Шарлот, объркана от треперещия си и задъхан глас. Колко жалко, че никога, дори в най-смелите си мечти не бе предполагала, че мъжете могат да доставят такова катастрофално удоволствие.
Патрик се засмя и я потупа отзад.
— Може и да имаш право — съгласи се той. — А сега нека те облечем, преди да са те видели слугите.
Шарлот грабна робата си ужасена при мисълта, че някой би могъл да влезе докато стенеше под устните на Патрик като разгулница! Или я бе чул, докато той я носеше от една великолепна кулминация към друга?
Повдигна се на лакти все още напълно облечен, косата му разпусната като на индианец, усмихна й се.
— Защо се изчервяваш, Шарлот? — подразни я той. — Може ли да е защото това, което ти сторих, ти хареса?
Прониза го с поглед, разгневена, че не можеше да отхвърли твърдението му. Би било пълна глупост, особено след като бе пъшкала и молила за още и още.
— Арогантността не ви подхожда, г-н Тревърън — отвърна тя.
Беше на колене готова да се изправи, когато Патрик пъхна ръка под робата и потърси местата, с които си бе позволил такива волности. Шарлот простена, отпусна назад глава, а Патрик отново се засмя.
— О, Богиньо — въздъхна и продължи с хитрата си магия — може арогантността да не ми е подобаваща, но страстта ти те прави още по-хубава.
Продължи още малко така, след което обхвана с ръка брадичката й.
— Мисли за мен, докато лежиш в леглото си довечера — целуна клепачите й, устните и закръглените връхчета на гърдите й.
Шарлот още не можеше да дойде на себе си, но остана ужасно разочарована, че повторно я бе възбудил, но не задоволил. Стресна се, когато той внезапно плесна е ръце, за да извика слугата и безцеремонно я вдигна на крака.
— Защо, Патрик? — прошепна. — Защо ме накара отново да те желая, а ми обръщаш гръб?
Той й се усмихна, докосна върха на носа й с пръст, а слугата вече бързаше към тях.