— Още преди ти казах — отвърна й тихо. — Искам да мислиш за мен довечера и всяка вечер, докато се върна да те взема.
Патрик каза нещо на слугата на безпогрешен диалект и после щипна леко лакътя на Шарлот.
— Дръж се прилично докато отсъствам — нареди й строго.
Шарлот дълбоко пое дъх, за да не заплаче.
— Нищо няма да ти обещая — каза тя и вирна глава, после погледна слугата, напускайки апартамента на Патрик и излезе в коридора.
Едва бяха завили покрай втория ъгъл, когато се появи непознат мъж облечен в прилепнали черни бричове и скъпа копринена риза. Приличаше на Халиф, но бе по-нисък и слаб в лицето.
— Коя е тази? — запита с обезпокояващо доволство той, като застана между Шарлот и слугата, който бе спрял и неловко изчакваше. — Нима брат ми е открил ново бижу да краси ложето му?
Шарлот се отдръпна, когато той посегна към раменете й.
— Не знам кой сте — каза проявявайки ненужна храброст — но ще е по-добре да не ме докосвате.
— Казвам се Ахмед — успокоително каза мъжът, а лъскавите му черни очи затанцуваха с лъст и подигравка по нея. — Султанът, нека Аллах продължи да го благославя, е мой природен брат.
Шарлот видя слугата бързо да се оттегля и се молеше да не я изостави.
— Моля Ви, нека мина. Трябва веднага да се върна право в харема. Ще имам неприятности със Султана Валиде.
Ахмед скръсти ръце, но не помръдна.
— Да, тази повехнала, стара коза ще накара вероятно Рашид да разголи нежното ти дупе и да го изприщи от бой пред целия харем за урок, но повярвай, споменът за удоволствието, което ще ти доставя аз, ще те накара да издържиш дори това.
Страх и гняв се надигнаха в гърдите на Шарлот и се спяха на топка в гърлото й. Отстъпи смаяна, лицето и пламтеше, цялата трепереше е притиснати в страни ръце. Намекът му така я изуми и ядоса, че дори и да можеше не би отвърнала.
— Достатъчно, Ахмед! Остави жената на мира!
Ахмед се изопна щом чу другия глас, а Шарлот събра всички сили, за да не се свлече по стената с облекчение, но безславно.
Халиф излезе от тъмнината, застана до брат си, наблюдаваше Шарлот с изумление. Не говореше на нея, а на слугата, който сигурно го бе повикал, а той от своя страна й направи жест да го последва.
Подчини се и тръгна, но Ахмед я сграбчи здраво за ръката.
— Нека я взема само за тази нощ, Халиф — умоляваше го яростно. — Толкова много жени имаш, няма да ти липсва.
Халиф отмести пръстите му от ръката на Шарлот и спокойно каза:
— Върви!
Шарлот забърза, следвайки плътно слугата. Нито за миг не се обърна назад, дори и когато чу повишените от гняв гласове на Халиф и Ахмед.
Бързо приближиха входа на харема, слугата й направи път, снишил очи с уважение, а евнухът дойде да я прибере. Леко я хвана за лакътя и каза:
— Тихо. Султана Валиде ще се ядоса ако разбере, че си се разхождала из двореца в този късен час.
Шарлот отново бе изненадана, защото не очакваше евнуха да говори английски, а още по-малко да е любезен. Би искала да обясни, че лично Халиф я бе повикал и изпратил в покоите на капитан Тревърън, по не искаше да говори, за да не привлече вниманието на бдителната дама. Изчерви се от главата до петите само при мисълта за скандалните волности, които бе позволила на Патрик докато лежеше на онези възглавници.
Рашид я преведе покрай безбройните дивани, на които спяха султанските жени, докато стигнаха едно легло в ъгъла под обления с лунна светлина прозорец.
— Това е мястото ти за отдих — каза Рашид и изчезна в тъмнината безшумно като пролетен вятър, раздухващ покълнала трева.
Шарлот опъна завивката, подобна на копринен шал, оставена в долната част на леглото и се зави като с одеяло. Веднага заспа, въпреки че очакваше дълго да остане будна със спомена. Вместо това тя отново изживя в съня си въвеждането си в женската чувственост, в танц с Патрик, усещаше отделянето на топли флуиди, докато той я обладаваше. Още беше тъмно, когато се стресна и събуди, седна изправена на леглото, дишаше тежко, като че ли бе бягала.
Меките, отчаяни звуци на страст, прозвучали в съня й, продължаваха да трептят в ароматната тишина. Звукът кулминира в серия дихания едно след друго, а бузите на Шарлот пламнаха, когато разбра какво става.
Здраво стисна очи и легна обратно в леглото. Учудваше се как бе живяла цели двадесет и три години, и през цялото това време знаеше толкова малко за света наоколо.
След три дни „Чародейка“ пусна котва близо до брега на Испания. Патрик беше във възможно най-лошото си настроение. При други обстоятелства веднага би се отправил към някой познат публичен дом и би задоволил копнежите, които Шарлот невинно бе събудила, но съвестта, някак странно не му позволяваше това.