Бетина глухо изхлипа и Шарлот едва обузда гнева си.
Точно в този момент се озоваха притиснати сред тълпа мъже. Някой притисна върху устата и носа на Шарлот мръсен парцал, напоен с някакъв остър химикал и ръцете й бяха извити силно назад. Тя чу истеричните викове на Бетина, а после светът край нея се смали до точица, изчезна. Не остана нищо, освен една пулсираща, безкрайна празнина.
Патрик Тревърън обхвана с ръце тънката талия на танцьорката и я повдигна обратно на платформата. Обзет от особена щедрост, той я награди с усмивка и тайно й подаде още една монета, когато в същия момент рязък женски писък прониза присъщата пазарна глъчка.
В Риц, както и в други части на арабския свят, на жените се гледаше като на стока, но Патрик беше израснал в Бостън, а завършил образованието си в Англия. В резултат на това той притежаваше и известно кавалерско чувство и въпреки че разбираше добре, че би било грешка да откликне на отчаяния зов на дамата, той не можеше да не се опита да й помогне.
Тръгна бързо през тълпата и откри едната от двете чужденки, с които се беше сблъскал по-рано. Воалът й беше паднал и по носовото звучене на непрестанните й, сърцераздирателни хлипове, Патрик прецени, че е американка.
Раздразнен, той сграбчи раменете й и я разтърси.
— Спри с този хленч и ми кажи какво е станало!
Любопитните араби малко се отдръпнаха.
— Моята п-приятелка! — изплака момичето. — М-моята приятелка беше о-отвлечена от пирати!
Патрик си спомни за погледа, който беше отправил към големите кехлибарени очи на другата жена по-рано и здраво стисна зъби. Около нея имаше нещо смущаващо познато.
— Къде се случи това? — попита той, стараейки се да запази спокойствие. — Колко мъже бяха? Видя ли накъде тръгнаха?
Момичето отново изхлипа високо.
— Бяха най-малко сто — успя най-после да каже. Зелените й очи вече бяха зачервени и подпухнали, а също и върха на носа й. — И откъде да зная накъде са тръгнали? Ами аз дори не мога да намеря пътя за къщата на Винсентови!
Патрик различи в тълпата едно познато лице, едно сериозно малко момче, което понякога му изпълняваше дребни поръчки, извика го и му подаде няколко дребни монети. Познаваше Винсентови и няколко пъти им беше гостувал.
На бърз арабски той нареди на момчето да я отведе в къщи — в сегашното си състояние тя явно не можеше да му бъде полезна при издирването на приятелката й. После започна да разпитва околните.
Въпреки факта, че Патрик владееше добре местния език и че беше достатъчно известен в царството, както и приеман като гост във всички социални среди тук, той все пак си оставаше външен човек. Мъжете, посещаващи често пазара, щяха да симпатизират на похитителите, а не на отвлеченото момиче. За тях продаването на невинни млади жени в робство означаваше всъщност честна търговия.
Все пак, Патрик претърси основно всички алеи, отвеждащи вън от пазара, а гърдите му се изпълваха с нарастваща паника, докато се бореше да приеме и да се примири с безполезността на преследването си. С момичето беше свършено: Нищо не можеше да я спаси от съдбата, която й бяха отредили.
Късно следобед, когато слънцето сипеше безжалостно изгарящите си лъчи върху древния и прашен град, Патрик се върна в пристанището, където корабът му, „Чародейка“, стоеше на котва.
Тя се намираше в тъмна, тясна дупка, място, пропито с миризма на плъхове, плесен и гнилоч. Главата я болеше така, сякаш я бяха ударили с палка, стомахът й се свиваше от едва потискано гадене. Болки по цялото й тяло й подсказваха, че е покрита със синини, а там, където вероятно нямаше синини, кожата й смъдеше от охлузвания.
Шарлот имаше желание да повърне, но устата й се оказа запушена и когато се помъчи да я освободи, разбра, че ръцете й са завързани. Сълзи на страх и отчаяние изпълниха очите й.
Търсеше приключение, горчиво си каза тя. Ето ти го сега.
Заплашваше да я обземе истерия, но Шарлот беше решила да не й се поддава. Разбираше колко е важно да не изпада в паника: трябваше да може да разсъждава спокойно и да си състави план за бягство.
Вместо да обмисля стратегията си обаче, тя се сети за Бетина. Похитителите бяха ли отвлекли и нея? Шарлот потръпна, като си представи колко ужасено щеше да бъде момичето и я завладя чувство на ужасна вина. Ако с Бетина се случеше нещо лошо, виновна щеше да бъде само Шарлот и никой друг! Тя едва ли не беше завлякла насила момичето на оня пазар, а резултатът може би се беше оказал фатален.