Този дребен мъж бе много педантичен, направо отблъскващо педантичен. Със ставането тази сутрин опъна като по конец койката си, изкъпа се, избръсна се и се преоблече. Дългогодишните му навици не изглеждаха ни най-малко нарушени от факта, че сега бе пленник на хлороанците. Но Стюарт трябваше да отбележи, че дребният не натрапваше изрядните си навици и не изразяваше неодобрение към небрежния вид на останалите. Той просто си седеше, приел почти извинителна поза с преплетени пръсти, облечен в твърде старомодното си облекло. Тънката линия от косми по горната устна съвсем не придаваше характер на лицето му, а само още повече подчертаваше неговата праволинейност.
Имаше вид на нечия представа за карикатура на счетоводител. И най-странното според Стюарт бе, че той наистина се оказа счетоводител. Разбра го от регистъра: Рандолф Флуелен Мулен, занятие — счетоводител, месторабота — „Прайм Пейпър Бокс Къмпани“, Тобаяс авеню, Ню Уорсоу, Арктур II.
— Господин Стюарт?
Стюарт вдигна глава. До него стоеше Льоблан. Горната устна на момчето леко потреперваше. Стюарт се опита да си припомни правилата на добрия тон:
— Какво има, Льоблан?
— Кажете ми кога ще ни пуснат да се прибираме.
— Как бих могъл да зная?
— Всички говорят, че сте живели на планетата Хлоро, но Вие едва сега казахте, че те са джентълмени.
— Ами да. Но дори джентълмените водят война, за да спечелят. Вероятно до края на войната ще бъдем интернирани.
— Но тя може да продължи години! Маргарет ме чака. Ще си помисли, че съм мъртъв.
— Предполагам, че щом пристигнем на тяхната планета, ще ни позволят да изпратим съобщения.
Тук прозвуча нервно дрезгавият глас на Портър:
— Слушайте, след като знаете толкова много за тия дяволи, кажете ми какво ще правят с нас. С какво ще ни хранят? Ще ни доставят ли кислород? Те ще ни убият, казвам Ви. — Тирадата му секна, но след миг той се сети още нещо. — Аз също имам жена, която ме чака.
Но Стюарт го бе чувал да говори за жена си в дните преди нападението и не се впечатли. Тогава Портър започна да дърпа ръкава на Стюарт. Изгризаните му нокти драскаха плата. Но другият се отдръпна рязко, отвратен. Не можеше да понася тези грозни ръце. Вбесяваше го фактът, че съществува такова истинско уродство, докато неговите собствени бели и изящно оформени ръце бяха само имитация, изработена от чуждоземен латекс. Неговите ръце бяха обект на подигравка.
— Няма да ни убият — възрази Стюарт. — Ако имаха такива намерения, отдавна да са го направили. Както знаете, ние също пленяваме хлороанци. Въпрос на здрав разум е да се отнасяш към пленниците почтително, както искаш да се отнася към твоите хора и противниковата страна. Те ще направят всичко, което е във възможностите им. Храната може и да не е много добра, но те са по-добри химици от нас. Там е тяхната сила. Те ще разберат точно от какви хранителни вещества имаме нужда и от колко калории. Ще сме живи и невредими. Те ще се погрижат за това.
— Вие започвате все повече да ми приличате на ревностен зелен симпатизант, Стюарт — прогърмя гласът на Уиндъм. — Стомахът ми се обръща наопаки като слушам един земен жител да ги говори такива едни за зелените типове. Съвземете се, човече. Къде е вашата преданост към Земята?
— Моята преданост е там, където трябва да бъде. С честните и почтените, без да се съобразявам с формата и с вида на съществата. Виждате ли ги? — Стюарт вдигна ръце. — Направиха ги хлороанците. Живеех на една от техните планети от шест месеца. Ръцете ми бяха премазани от регулатора на въздуха в моята квартира. Смятах, че кислородът, който ми подават, не е достатъчен… а съвсем не беше така, между другото… и аз се опитах да увелича притока на кислород. Сам си бях виновен. Никога не бива да се предоверявате на уменията си, когато боравите с машини, създадени от чужда култура. Ръцете ми не можеха да бъдат спасени още преди някой от хлороанците да успее да облече космически костюм и да се добере до мен.
Но те отгледаха тази артиплазма специално за мен и ми направиха операция. Разбирате ли какво означава това? Това означава, че те създадоха апаратура и хранителни разтвори, които са пригодени за кислородна среда. Това означава, че техните хирурзи направиха фина операция, облечени в скафандри. И сега аз отново имам ръце — засмя се той, но смехът му ги прониза. Стюарт сви ръце в юмруци, слаби, но все пак юмруци. — Ръце…