Едно от очите на хлороанеца се бе ококорило под ъгъл по посока на Уиндъм. Полковникът трепна неспокойно под този поглед, но не отстъпи от позицията си:
— Нямате право да ни държите затворени. Ние сме цивилни.
Гласът на хлороанеца идваше откъм малко устройство. То представляваше мрежичка от хром, разположена върху онова, което служеше на неземното създание за гръден кош. Затова гласът му звучеше метален. Колонката бе управлявана от сгъстен въздух под контрола на един или два от многото фини, разклонени ластари, които се проточваха от двата кръга в горната част на тялото му. Те поне бяха милостиво прикрити от човешките очи под космическия костюм.
— Сериозно ли говорите, землянино? — отекна металическият глас. — Вие непременно сте чували какво е война, какви са правилата по време на война и при размяна на военопленници.
Чужденецът се огледа, като местеше погледа си с бързи завъртания на главата, поглеждайки отделните предмети първо с едното, а после и с другото око. Според разбиранията на Стюарт по този начин всяко око предаваше отделна информация до коремния мозък, който сумираше всички данни.
Уиндъм нямаше какво да отговори. Както и никой друг от земните жители на кораба. Хлороанецът имаше четири главни крайници, грубо казано ръце и крака по двойки. Ако човек не вдигаше погледа си по-високо от гръдния му кош, чужденецът наподобяваше бегло човек в космически костюм. Но нямаше начин да се разбере какво чувства това същество.
Шестимата го изгледаха как се обърна и излезе.
Портър се закашля и произнесе със сподавен глас:
— Господи, как се размириса на хлор. Ако не направят нещо, всички ще умрем. Дробовете ни ще се разложат.
— Замълчете — кипна Стюарт. — Количеството хлор тук не достига, за да накара и един комар да кихне. Той ще се разсее за две минути. Между другото малко хлор ще Ви подейства добре. Може да убие вируса, който е причинил хремата ви.
Уиндъм също се прокашля и каза:
— Стюарт, струва ми се, че Вие можехте да кажете нещо на Вашия приятел хлороанец за освобождаването ни. Дяволите да го вземат, в тяхно присъствие съвсем не сте такъв смелчага, какъвто сте щом си тръгнат.
— Чухте какво Ви каза създанието, полковник. Ние сме военопленници, а преговори за размяна на военопленници водят единствено дипломатите. Ще се наложи да почакаме.
Льоблан, който при появата на хлороанеца стана смъртнобледен, стана бързо и се спусна към тоалетната. Стомахът му не можа да понесе вида на чужденеца.
Настъпи тягостна тишина. Стюарт се мъчеше да измисли нещо, за да отвлече вниманието им от неприятните звуци. Направи го Мулен. Той порови из малка кутийка, която измъкна изпод възглавницата си и предложи:
— Може би ще е добре господин Льоблан да вземе успокоително преди да се оттегли за сън. Имам няколко таблетки. Ще се радвам да му дам една — счетоводителят незабавно се почувства задължен да обясни причината за щедростта си, — в противен случай има вероятност да държи всички ни будни, както разбирате.
— Съвсем логично е — отбеляза Стюарт сухо. — По-добре ще е да запазите една за сър Ланселот, по-скоро половин дузина — той се отправи към Полиоркитис, който все още лежеше на пода. — Удобно ли ти е така, бебчето ми? — коленичи Стюарт до него.
— Проявявате доста лош вкус, като говорите по този начин, Стюарт — обади се Уиндъм.
— Ами щом сте толкова загрижен за него, защо Вие и Портър не го отнесете на койката му?
Стюарт помогна на двамата. Ръцете на Полиоркитис потреперваха от време на време. От онова, което Стюарт знаеше за нервнопаралитичните оръжия на хлороанците, Деметриос би трябвало да се гърчи от убожданията на множество иглички.
— И не бъдете толкова внимателни към него — подхвърли Стюарт. — Проклетият глупак можеше да стане причина за смъртта на всички ни. И то за какво? — отмести той малко настрани безчувственото тяло на фермера и седна на единия край на койката. — Чуваш ли ме, Полиоркитис?
Очите на онзи блеснаха. После изведнъж едната му ръка се вдигна и почти веднага падна.