— Добре тогава, слушай ме. Не се опитвай още веднъж да правиш подобно нещо. Следващия път така можем да намерим смъртта си всички до един. Ако ти беше хлороанец, а той — землянин, сега щяхме да сме мъртви. Така че си набий в главата една мисъл. Ние съжаляваме за брат ти, страшно мъчително е, знам, но грешката си беше негова.
Полиоркитис се опита да стане, но Стюарт го бутна обратно.
— Не, слушай по-нататък. Може би сега ми се дава възможността да ти говоря, когато ти волю-неволю трябва да ме слушаш. Брат ти нямаше никакво право да напуска пътническия салон. Той нямаше къде да отиде и така, и така. Той просто попречи на своите. Ние дори не знаем със сигурност дали е убит с оръжие на хлороанци. Възможно е да е било някое от нашите.
— О, Стюарт, прекалявате! — протестира Уиндъм.
Стюарт се извърна към него:
— Имате ли доказателство, че не е така? Видяхте ли изстрела? Съдейки по останките от тялото му, можехте ли да прецените дали енергията е била хлороанска или земна?
Деметриос най-после си възвърна отмалко гласа и принуди неповратливия си език да облече в думи ръмженето му:
— Проклето вонящо зелено копеле!
— Аз ли? — реагира Стюарт. — Зная какви ги мъти главата ти, Полиоркитис. Мислиш след като парализата ти отмине, да си излееш чувствата върху моя гръб. Ами да знаеш, че ако го направиш, слагаш край на живота ни — той се изправи и се облегна на стената. От този момент бившият пилот поведе битка с всичките наведнъж. — Никой от вас не познава хлороанците така, както аз ги познавам. Физическите различия, които се набиват на очи, не са важни. От значение са различията между нашите схващания. Например те не разбират нашето отношение към секса. За тях той е чисто и просто биологичен рефлекс като дишането. Те не му придават по-особено значение. Но придават особено голямо значение на социалните формирования. Не забравяйте, че техните еволюирали прадеди имат много общо с нашите насекоми. Те смятат, че всяка група от земни жители, на която се натъкнат, образува социална единица.
За тях тя е всичко. Аз не проумявам точно какво означава, както и никой от хората не разбира. Но въпросът е, че те никога не нарушават целостта на една група, както ние не разделяме майката от децата й, ако е възможно. Една от причините, поради които те сега ни галят с перце, е смъртта на един от нас. За тях всички ние сме покрусени от факта, че те са убили един човек от нашата група и се чувстват виновни за смъртта му.
Ето какво трябва да запомните: скоро ще бъдем интернирани вкупом и ще ни държат заедно през цялото време. На мен тази идея изобщо не ми харесва. Аз не бих избрал никого от вас за такова съжителство и съм напълно сигурен, че никой от вас не би избрал мен. Но сега няма как. Хлороанците никога няма да разберат, че сме се събрали на кораба съвсем случайно.
Но ние ще трябва някак си да се погаждаме. Не става дума да си гукаме в съгласие като птичета в малкото им уютно гнездо. Според вас какво щеше да стане, ако хлороанците бяха заварили мен и Полиоркитис вкопчени един в друг, всеки изгарящ от желание да убие другия? Не знаете? Ами какво ще си мислите вие, ако уловите някоя майка в опит да убие децата си?
Ето това е. Те щяха да ни избият всичките като група изроди и чудовища. Разбирате ли? Полиоркитис, на тебе ясно ли ти е? Така, в крайна сметка щом се наложи, ще се ругаем, но нека да не размахваме юмруци. А сега, ако никой от вас не възразява, аз ще помасажирам отново ръцете си… тези мои ръце, които хлороанците веднъж ми възвърнаха и които един представител на собствения ми вид се опита да осакати отново.
За Клод Льоблан най-лошото отмина. Стига толкова му се е гадило — какво ли не преболедува, какво ли не преживя. Но най-болезнена от всичко бе раздялата със Земята. Голямо нещо му се струваше някога да постъпи в колеж на друга планета. Това си беше направо приключение, което освен за другите вълнения, най-после стана причина и за отделянето от майка му. След първия месец на страшни изпитания при настаняването, той дори тайно се радваше на бягството си.
На всичкото отгоре през летните ваканции той вече не беше Клод, срамежливият студент, той стана Льоблан, космическият пътешественик. И започна да се перчи наляво и надясно. Обучението извън Земята му помогна да се почувства друг човек, който вече можеше да разказва за звездите и преминаването от едно пространство в друго (казваха му Скок), за нравите и природата на други светове. То му даде кураж да спечели сърцето на Маргарет. Момичето го обикна заради опасностите в живота му…