Выбрать главу

— Добре, полковник — прие спокойно атаката Стюарт. — Какво предлагате?

— Предпочитам да го кажа пред всички.

— Чудесно, извикайте ги.

Льоблан побърза да събере останалите. Мулен се приближи много предпазливо.

— Искате ли го онзи там? — Стюарт посочи с глава Полиоркитис.

— Ами да. Господин Полиоркитис, може ли да се присъедините към нас, стари приятелю.

— А, я не ме закачайте.

— Започваме — викна Стюарт. — Оставете го. Не го искам.

— Не, не — настоя Уиндъм. — Работата засяга всички земни жители. Господин Полиоркитис, трябва да дойдете.

— Аз съм достатъчно близко, за да мога да ви чувам — претърколи се на една страна в койката си Деметриос.

— Дали те… — обърна се полковникът към Стюарт — имам предвид хлороанците… подслушват тази стая?

— Не — отговори Стюарт без колебание. — Защо да го правят?

— Сигурен ли сте?

— Напълно. Те не знаеха какво се е случило, когато Полиоркитис скочи върху мен. Те едва бяха доловили шума, след което започнаха вибрациите на корабите.

— Може би са се опитвали да ни подлъжат, че салонът не е подслушван.

— Слушайте, полковник, досега не ми е известно някой хлороанец да излъже съзнателно…

— Това плямпало просто обича хлороанците — прекъсна го Полиоркитис.

— Хайде да не започваме отново — обади се припряно Уиндъм. — Вижте, Стюарт, Портър и аз обсъждахме ситуацията и решихме, че Вие познавате хлороанците достатъчно добре, за да измислите как да ни върнете на Земята.

— Ами сгрешили сте. Не мога да измисля никакъв начин.

— Може би има все пак някакъв начин да си върнем кораба от проклетите зелени твари — упорстваше Уиндъм. — Тяхно слабо място. По дяволите, знаете какво имам предвид.

— Кажете ми, полковник, какво целите? Пазите собствената си кожа или имуществото на Земята?

— Не приемам такъв въпрос. Искам добре да ме разберете, че макар и да се грижа за собствения си живот, нали всеки има такова право, аз мисля предимно за Земята. Според мен такава е истината за всички ни.

— Дяволски сте прав — обади се веднага въодушевен Портър.

Льоблан бе развълнуван, Полиоркитис гледаше сърдито, а Мулен си седеше невъзмутимо.

— Добре — отзова се Стюарт, — но аз мисля, че не можем да завземем кораба. Те са въоръжени, а ние не сме. Вие знаете, че хлороанците завладяха кораба, без да му навредят. Така е, защото имат нужда от кораби. Те може и да са по-добри химици от нас, но не са по-добри инженери. Ние имаме по-големи, по-добри и повече кораби. Ако нашият екипаж уважаваше военните закони, той щеше да взриви кораба веднага щом се разбра, че попада в ръцете на хлороанците.

— И да убият пътниците? — Льоблан се ужаси.

— Защо не? Вие чухте какво каза добрият полковник. Всеки един от нас поставя своя малък, въшлив живот след интересите на Земята. Каква полза от нас има Земята сега? Никаква. А каква вреда ще причини този кораб под управлението на хлороанците? Със сигурност страшно голяма.

— А поради каква причина нашите са решили да не взривяват кораба? — запита Мулен. — Трябва да са имали причина.

— Имали са. Основно правило, към което се придържат военните от Земята, е съотношението на загубите да е в наша полза. Ако се бяхме самовзривили, двайсет бойци и седем цивилни хора щяха да загинат. Докато сборът на вражеските загуби щеше да е равен на нула. А така ние ги пуснахме на борда, убихме двайсет и осем… сигурен съм, че сме убили най-малко толкова… и ги оставихме да завладеят кораба.

— Ла-ла-ла — надсмя му се Полиоркитис.

— Има си и поука за случая — продължи Стюарт. — Ние не можем да си възвърнем кораба от хлороанците. Но бихме могли да ги нападнем изненадващо и да ги задържим, докато един от нас предизвика късо съединение в двигателите.

— Какво? — реагира бурно Портър и Уиндъм изплашено побърза да го усмири.

— Да предизвика късо съединение в двигателите — повтори Стюарт. — Това ще предизвика гибелта на кораба, разбира се. Но нали целта ни е такава?

— Не мисля, че ще успеем — промълви Льоблан с пребледнели устни.

— Не можем да сме сигурни, докато не опитаме. Но какво толкова ще загубим?

— Живота си, по дяволите! — кресна Портър. — Побъркан маниак, ти си луд!

— Ако аз съм маниак и побъркан, тогава естествено е да съм луд. Но не забравяйте, че ако загубим живота си, което е твърде вероятно, Земята няма да загуби нищо ценно. А унищожим ли кораба, което съвсем не е така сигурно, ще направим на Земята голяма услуга. Кой патриот би се поколебал? Кой тук би сложил себе си пред своя свят? — Стюарт огледа хората сред пълно мълчание. — Със сигурност не и Вие, полковник Уиндъм?