— А той се казва Тони — отговориха вместо него. — И ако ви е приятно, можете да седнете един до друг в кораба.
— Ще бъде чудесно.
На момчето му се отщя да пътува. Последва, както можеше да се очаква, една продължителна тирада от страна на неговата баба колко добър ученик е и колко е послушен, как с нетърпение го очакват неговите родители на Луната и колко се гордее цялото семейство с надарения си наследник.
Тони използува една пауза, за да измънка нещо, и се омете от неприятния подиум за похвали. С безпокойство следеше отдалече как нараства разбирателството между двете възрастни жени. После му омръзна да ги следи и започна да зяпа наоколо. А може би все пак в последния момент щеше да дотича Мая?
На отделни места се тълпяха хора. Навярно човечеството никога нямаше да преодолее своя афинитет да се трупа на групички. Бяха им предоставили огромна зала със забележителни удобства, а те се намушваха в единия или в другия ъгъл, скупчваха се пред автоматите за кафе и напитки или пред електронните игри. В един момент вниманието му привлече млада двойка. Мъжът, облечен в синя риза и червен панталон, тревожно следеше как претовареният робот-носач едва напредва към отвора на шахтата. До него вървеше жената — с изящна бяла плисирана пола и свободно пусната розова блуза от ефирна материя.
— Заради твоите приумици и капризи ще повредим техниката — едва въздържаше яда си мъжът.
— Защо искаш да развалиш сватбеното ни пътешествие с нетактичнте си забележки? — припряно ситнеше на високи токове жената, която сигурно вече съжаляваше, че беше попрекалила с багажа.
Все пак носачът се справи с него и го натъпка в устата на багажната камера.
— Виждаш ли, всичко е наред — поуспокои се хубавицата и оправи гънка на блузата си. — Дори не ни взеха такса за свръхбагаж.
— Така е, защото чиновникът зяпаше повече в тебе, отколкото в теглилката.
— Не си ли доволен, че харесват жена ти? — победоносно го погледна тя.
— Остави това, но ми кажи как да се доберем до бюфета да си разквасим устата — поде мъжът, като крадешком и с удоволствие огледа безупречната й фигура.
— Не ми се пие на крак, а вътре е лудница.
На Тони, който без да иска следеше разговора на двамата, му хрумна спасителна идея. Защо да не подхвърли за жертви на оная устата бабичка със странното име Сола това младо семейство? Каквито са приказливи, ще си правят компания из пътя и ще го оставят на мира.
— Извинете, ако желаете, мога да ви намеря място в бюфета — обърна се той към двойката.
— Ще ти бъдем особено задължени, момченце — лъхна го с очарованието си младата жена, така че Тони забрави да й се разсърди за умалително-снизходителното обръщение.
Както бе предвидил, госпожа Сола Сегура беше възхитена от новото си запознанство. Скоро тя наричаше младоженците по име — Ева и Виктор — и им разказваше с подробности за своето решение да пътува сама до Луната. Тони стоеше доволен край тях, когато безстрастният електронен глас на информатора ги подкани: „Пътниците за екскурзионния ракетоплан до Луната да се отправят към перонните ескалатори. Туристическата агенция «Отдих в космоса» ви желае приятно пътуване.“
— Ей, да внимаваш — целуна го за довиждане баба му. — Нямам много вяра на майка ти и на баща ти. Да не те оставят да се заплетеш в някоя лудория…
Тони направи отегчена физиономия — пак тия напътствия.
— Нали ще се грижите за него, госпожа Сегура? — предателски напомни бабата.
— Но да, разбира се — хвана го за ръка смешната сламена шапка, която всъщност съвсем не беше смешна, а ужасна, — ние ще седнем един до друг, нали, моето момче? А от другата ни страна, ако нямат нищо против, ще се настанят и новите ни познати…
Тони усети, че капанът му хлопна напразно. Как не се беше досетил по-рано — младоженците никога няма да се разделят. И така той трябваше да седне до натрапената му спътничка. Примирено наведе глава и потъна в ескалаторната капсула. Всъщност всичко му бе все едно, след като Мая не бе дошла.
7
Точно един час преди полета Сет Ланкони беше на космодрума. На входа на административния комплекс го посрещна главният диспечер.
— Здравей, Сет. Ще имате чудесно време за полета. Магнитните бури отшумяха, протуберансите са в умерени граници…
— Кои са другите от екипажа?