— Не се безпокойте, необходимите манипулации се извършват дистанционно от пилотската кабина — успокояваше тя Сола Сегура. — Не е необходимо да притежавате някакви специални технически познания. Бутоните на личните ви пултове са само в случай, че желаете някаква допълнителна услуга — да пиете сок или да се преместете под друг ъгъл спрямо илюминатора. Виждате — всичко е обозначено. Но ако това ви изморява, не си правете труд да разчитате надписите. Достатъчно е да ме повикате, като натиснете тук — и стюардесата посочи голям бял Клавиш, поставен на дръжката на седалката.
Междинната врата между пътническото и пилотското отделения се отвори и се показа масивната фигура на мъж в елегантна униформа. На Тони му се стори, че той бе с безизразно лице и невиждащ поглед.
— Според графика вече приключвам с предварителните разяснения, Сет — обърна се стюардесата към униформения човек. — Готова съм за включване на двигателите.
Новодошлият направи някакъв опит за усмивка, но тя потъна в гънките на безстрастните му устни. След малко в тонколоните, монтирани на личните пътнически пултове, прозвуча приятен женски глас: „Драги пътници, след няколко минути ще стартираме по маршрута за Луната. Моля, отпуснете се свободно в креслата. Те са включени към централния антиускорител, който ще ви избави от повишените натоварвания и неприятните усещания, свързани с излитането. Докато наберем необходимата скорост и се установим на стационарен режим, трябва да запазите местата си. Ще ви информирам редовно за хода на полета. Командирът на кораба Сет Ланкони и неговите помощници Юри Ликшо и Максим Грейси ви желаят приятно пътуване, за което те ще сторят всичко необходимо.“
Тони се облегна назад и усети как креслото го обхвана здраво като в прегръдка. Какво ли правеше Мая сега? Срещу него Ева и Виктор му се усмихваха. Госпожа Сегура имаше напрегнато изражение. Върху илюминаторите се спуснаха защитните протектори. Докато пресичаха земната атмосфера, тези капаци щяха да закриват от погледа на пътниците огнените езици на триещата се във въздуха броня на кораба. Момчето си представи как в навигационната кула командуващият полета седи пред екрана с пулсиращите цифри: пет, четири, три, две, едно, нула Старт!
9
„Уважаеми пътници, току-що преминахме през зоната на ускорението. Пресякохме земната атмосфера и поемаме по курса към нашата крайна цел — Луната. След няколко минути предпазните мерки около излитането ще бъдат отменени и вие спокойно ще можете да се движите из ракетоплана. Всички негови удобства и забавления са на ваше разположение.“
Тони слушаше гласа на стюардесата и си мислеше, че навярно е много скучно да повтаряш едни и същи неща, макар и на различни хора. Да не говорим за глупавото съдържание на текста, което трябваше да се чете или научи наизуст.
Плавно, като мах на криле, се повдигнаха защитните капаци на илюминаторите.
— Каква прелест! — не се сдържа да не възкликне Сола Сегура, като се мъчеше да долепи челото си до прозорчето, притискайки Тони до седалката.
Момчето се изкуши да й предложи да си сменят местата, ала така съвсем щеше да я изолира от останалите й събеседници и щеше да се наложи да я забавлява сам.
— Погледнете, погледнете — възрастната дама се обърна към младоженците. — Как сияе Земята под нас.
Тони хвърли един поглед „надолу“ или „нагоре“ — не можеше да се каже. Виждаше се само синкава мъгла. Все още бяха много близко до повърхността на планетата и не се различаваха нито океаните, нито отделните континенти. Ева и Виктор както винаги бяха хванати за ръце с блажената физиономия на хора, които сигурно отиват към рая.
— Ще повикам стюардесата, за да ни каже след колко време ще пристигнем — каза Сола Сегура, макар че десетки пъти преди това бе прелистила проспектите на агенцията, където се даваха най-важните сведения за полета.
Сякаш разбрала безпокойството на старата жена, стюардесата се показа на вратата на централното отделение. Любезно, но твърдо тя отказа на упоритата бабка да й дава подробни разяснения за разписанието, защото в момента имаше по-важна задача. Под мишницата си носеше манекен. Тя застана на такова място, че да се вижда и чува от всички пътници в отделението, и каза с парфюмирания си глас:
— Сега ще преминем един кратък курс за манипулиране със скафандър. Вероятно, когато пристигнем, някои от вас ще пожелаят да напуснат цивилизованата зона на Луната и да се поразходят из лунните планини. Нашата агенция ще ви осигури такава възможност. Но се налага да имате макар и елементарни познания за боравене със скафандъра, с чиято помощ ще се движите по лунната повърхност извън кислородния похлупак на населените места.