— Случило ли се е нещо? — попита той. — Бих ли могъл да ви помогна?
— Безпокоим се за Мая — въздъхна Емил. — Не сме я усетили как е излязла рано сутринта, а вече наближава полунощ. Не е предупредила къде ще ходи.
— Никога досега не е постъпвала така — видимо отпаднала добави Леда. — А най-много ме тревожи това, че нейният приятел, с когото са неразделни, също не е знаел къде е. Днес той замина при родителите си на Луната, а тя не го е изпратила до космодрума.
Всички отново замълчаха. Прозорците бяха полуотворени и отнякъде долиташе музика. В близкото езерце крякаха изкуствени жаби. Леда се обърна към Емил:
— Много ми е неприятно, но ще трябва да се обадим в Службата по безопасността. Повече не мога да издържам на тази неизвестност. Представи си, че Мая е в опасност и има нужда от помощ.
— Не се паникьосвай, мила. Семейният ни компютър щеше да сигнализира, ако е попаднала в болница или в отделение на Службата…
— И все пак трябва да предприемем нещо — настояваше разстроена Леда. — Имам чувството, че ние тук си говорим спокойно, а Мая ни зове.
Докато слушаше разговора между двамата, Стефан бавно се разхождаше из просторния хол. Накрая спря пред старинно огледало.
— Ако човек иска да излезе от къщата, непременно трябва да мине оттук, нали? — посочи той входното антре, което започваше до самото огледало.
— Да, нямаме друг изход — учуди се на необикновения въпрос Емил.
Стефан бързо се върна, приседна отново при двамата и ги погледна в очите:
— Ще се опитам съвсем скоростно да открием къде е Мая, без да ангажираме Службата за безопасността. Знам, че ви е неприятно да ги безпокоите. Само че не искам да ме сметнете за самозван детектив или ненормален учен. И преди всичко, обещайте ми да не се изненадвате нито от въпросите ми, нито от действията ми, колкото и странни да ви изглеждат те.
Леда и Емил бяха толкова смаяни от неочакваното предложение, че не намериха думи за отговор. Като видя, че не възразяват, Стефан се върна до старинното огледало, откачи го от стената и им каза:
— Ако позволите, ще го взема за съвсем кратко време в моята лаборатория по лазерна физика. Няма да се забавя повече от час и вярвам — ще се върна с добри новини. Ако дотогава момичето се върне, предупредете ме да прекратя издирванията. Дано ни помогнат огледалните лъчи.
Докато Леда и Емил се опомнят, отдолу изсвистя електромобилът на Стефан.
11
След като излязоха от зоната на ускорение, Сет Ланкони се освободи от грижата да надзирава непрекъснато показанията на уредите. Отсега нататък до края на полета настъпваше нормално дежурство. Тримата космонавти щяха да се редуват пред главния навигационен компютър през осем часа — единият спеше, другият оставаше на разположение в пилотската кабина, а третият се занимаваше непосредствено с управлението.
— Можеш вече да си лягаш, Юри — на Сет му се стори, че ще доловят лукавството в гласа му.
— Веднага, шефе. Ако има нещо важно, спокойно ме събудете.
— Ако се случи неприятност, не се надявай да се събудиш спокоен — засмя се Максим. — Но за твой късмет, всичко ще бъде наред. Приятни космически сънища.
Юри Ликшо излезе и в командния пункт на ракетоплана останаха двамата пилоти.
— Откакто срещна новата си любов, е станал много мечтателен — продължи разговора Максим. — След този полет си взима отпуск и ще ходят заедно на някакви си острови.
Сет изобщо не чуваше, че му говорят. Пред очите му се мяркаше счупената холографска снимка на Ана. Представи си физиономията, която щеше да направи тази лицемерка, като разбере какво е сторил. Дали ще съжалява, че го е отхвърлила? После, когато славата дойде при него, за нея няма да има място. Пък може и да се смили и да я приеме отново. Само майка му, братята и сестрите му не трябва да очакват снизхождение. Колкото и да му се молят. Ланкони злорадо се подсмихна. Без да осъзнава, той бе започнал да се вживява в налудничавите си идеи.
— Сет, ти май не си в добро разположение на духа — осмели се да отбележи Максим. — Отстъпи ми надзора на компютъра, а ти заеми моето място.
— Не, не, чувствувам се отлично — сепна се главният пилот. — Остават ми още два часа и ще ги изкарам докрай. Дали отзад вече са се разшавали пътниците?
— Точно сега им изнасят беседата за скафандрите.
Сет бе готов да извика от радост — случаят му идваше на помощ. Съвсем безразлично на пръв поглед, той предложи:
— Защо не отидеш да помогнеш на Лия? Нали знаеш колко трудно се борави с манекените.
— Но, шефе, как ще те оставя сам? Забранено е!
— Аз отговарям. Виждаш, че всичко е спокойно. Освен това трябва да се проверят вентилационните шахти отзад. Предполагам, че няма да допуснеш да вдигаме Юри от леглото заради контрола.