Максим добре знаеше, че дългът му го задължава да спазва устава и да не напуска пилотската кабина, когато там има само един космонавт. Но не беше честно да се безпокои Юри точно в най-сладкия му сън за нещо, което можеше да свърши сам. А и какво да крие — страшно му се искаше да си побъбри с красивата стюардеса. Пък и началникът му поемаше цялата отговорност.
Когато вратата зад гърба на Ланкони хлопна, на него му се стори, че е най-щастливият човек на света. „Всички попаднахте в клопката“ — доволно потри ръце той. После пусна защитното поле на пилотската кабина, което я правеше неуязвима за всякакви външни въздействия, захерметизира вратата и отиде пред екрана на комуникационния възел. Беше време светът да научи за неговото велико решение.
12
Когато Дияна завари Аскол в кабинета му, се зачуди, че отново е напрегнат. Нали бурята с Лирбо бе отминала?
— Тръгваме веднага за Центъра по космонавтика — припряно й каза той. — Случило се е нещо неприятно.
Не й се искаше да разпитва. Знаеше, че скоро ще научи подробностите.
— Подробностите и аз не ги знам — сякаш отгатна мислите й докторът. — Пилотът на екскурзионния ракетоплан до Луната вероятно се е побъркал. Затворил се е сам в командния сектор и заявява, че ще извърши пръв в летописите на космическите полети граждански рейс по границите на Слънчевата система.
— Каква история! — възкликна Дияна. — Прилича ми на някогашен криминален роман. Отвличания на самолети…
— Има съществена разлика — отбеляза Аскол. — Героите от онова време са похищавали за пари или в името на някакви съмнителни политически подбуди, а в нашия случай е направено, така да се кажа, за слава.
— Сигурен ли си, че космонавтът не е с всичкия си? Да не е някаква лоша шега?
— Да се шегуват от комисията по екстремни ситуации в извънземното пространство? Изключено!
След няколко минути те летяха с електромобилчето на Аскол към Центъра по космонавтика.
— Може би става дума за маниакална депресия? — предположи Дияна.
— Това трудно бихме узнали — поклати глава Аскол. — Та ние никога не ще можем да се доберем до този наш пациент, за да го прегледаме обстойно.
— Не се знае — опита се да се пошегува Дияна.
Още отвън се виждаше, че в Центъра се бе случило нещо необикновено. По входните ескалатори се тълпяха хора. Пневматичните врати непрекъснато се издуваха ту на едната, ту на другата страна. Суетенето по коридорите беше още по-голямо. В заседателната зала вече се бяха събрали повечето от членовете на КЕСИП — комисията по екстремни ситуации в извънземното пространство. Те погледнаха въпросително младата жена, която придружаваше доктора.
— Моята първа помощничка Дияна Фрай — представи я той. — Специалист по психология.
Всички мълчаливо кимнаха.
„Какво са обесили нос? — помисли си Дияна. — Сигурно има някакъв изход от положението?“
— Доктор Варо — започна да говори най-възрастният мъж в залата, — по всичко изглежда, че инцидентът, заради който сме се събрали, е от психогенен характер. Затова решихме да се обърнем към вас. Досега лекари не са заседавали в състава на нашата комисия. Нещо повече — гласувахме да ви предадем пълномощията на председателствуващ, макар че за първи път ще участвувате в работата ни. Но и за първи път се сблъскваме с подобен случай. Няма да скрием, че препоръките за вас от Световната здравна организация бяха отлични. Приемате ли да оглавите разследването?
„Ето още едни, които бягат от отговорност“ — рече си Дияна.
— Притеснявате ме с прекаленото си доверие — отвърна Аскол, като си представи какви референции би дала за него Световната здравна организация след злополучната операция на Лирбо. — Но доколкото разбирам, нямаме време за размяна на любезности. Приемам оказаната ми чест при условие, че не ме затруднявате, когато издирваме фактите и материалите и няма да се противите, ако се наложат извънредни мерки.
Присъствуващите кимнаха в знак на съгласие, макар че едва ли им беше приятно един новак да поставя пред тях — заслужилите ветерани — предварителни условия.
„Изглежда, положението наистина е сериозно, щом са съгласни на всичко“ — помисли си Дияна.
— Каква е главната опасност от инцидента? — влезе в ролята си току-що избраният председател.
— Да загинат всички, заедно с космическия кораб.
Настъпи мълчание.
— Дайте ми електронната справка за Сет Ланкони — нали така се казва пилотът? — наруши тишината докторът. — След колко време той ще се обади отново?